Таня Бояджиева ръководи два проекта, свързани с намаляване на административните тежести за бизнеса в България. Има над 15-годишен опит в областта на управленското консултиране. В "Делойт" работи от 4 години по проекти в частния и в публичния сектор. Преди това е била 6 години съдружник в консултантската компания "Ню ай" и 4 години е завеждала консултантския отдел на Ernst&Young.

Г-жо Бояджиева, по отношение административното обслужване за бизнеса или за домакинствата подготвяте оптимизация?

- "Делойт" участва в разработването на два проекта. Единият е паневропейски, обхваща всички държави - членки на ЕС, и е за част от европейското законодателство. Другият, по който работим заедно с фондация "Европейски институт" и агенция "Стратегма", е за изследване на 34 чисто български закона и съответните подзаконови актове. И двата проекта по дефиниция са за намаляване на административната тежест за бизнеса. Повечето държави на общоевропейско ниво работят като нас, но има и изключения. В някои от тях нещата не се делят и се търси едновременно административно облекчаване на бизнеса и на гражданите. Но проектите, по които работим ние, са за бизнеса и търсим решения, които могат да го улеснят в работата му с държавната администрация.

Абсолютно нова концепция за регулациите и административните режими ли опитвате да предложите, или става въпрос за оптимизация на настоящия модел?

- В някои случаи е нужно премахване на режима или съществена промяна, а в други - оптимизация на настоящия модел и намаляване на обхвата от фирми, за които е валиден. Понякога самата процедура, която фирмите трябва да спазват, си остава същата, но се улеснява комуникацията, например чрез електронно общуване. Не става въпрос за радикален подход навсякъде. Всеки нормативен акт и подзаконовите му актове се оценяват индивидуално. Преценяват се информационните задължения. Опитваме да разберем кое колко струва на бизнеса и кое е приоритет за него. Търсим задълженията, които създават най-големи затруднения.

Доколко приложими са набелязаните от вас мерки в условия на отсъстващо електронно правителство?

- Липсата на електронно правителство не е пречка за подобряване на комуникацията с фирмите в разглежданите от нас области. Стига да има желание, всяко министерство или агенция може да направи много по темата. Например НАП имат силен напредък по електронизирането на комуникацията. Освен електронна комуникация може да се мисли за единни бази данни, които да се използват от всички агенции към дадено министерство или дори между различни ведомства. Така няма да се налага фирмите да попълват една и съща информация по няколко пъти. Разбира се, трябва да се отчете факторът сигурност на информацията. Винаги се търси индивидуален подход и решение, като в съветите си се съобразяваме и с националните особености. В много случаи в България например се искат нотариално заверени документи от съдилища или други учреждения. Тази практика не съществува в много от европейските страни. Там нотариална заверка се иска в много редки случаи. Тук тази мярка е въведена, за да се ограничат злоупотребите, и според нас в повечето случаи е разумна.

Срещате ли разбиране от институциите, чиято работа оптимизирате?

- И двете страни имат интерес от оптимизирането на административните процеси. Бизнесът се оплаква от скоростта на административното обслужване и нивото на бюрокрация. В същото време службите твърдят, че така се осигурява защита за компаниите. Според мен пътят не е единствено в премахване на административните задължения. В препоръките, които правим, рядко прибягваме до премахване на дадено задължение. В повечето случаи предлагаме други мерки, чието прилагане да улесни и двете страни. Често хората не са против предоставянето на определена информация, а просто не са наясно със смисъла и вида на необходимата документация. В този случай предлагаме по-подробни подходящи обяснения, които да се дават - особено при електронното попълване. Често фирмите плащат за консултантски услуги, а това е разход, който може да бъде спестен. Това е особено важно в моменти на криза като настоящия. Понякога например има отменени разпореждания, но е пропуснато да се отмени самата процедура, поради което е ненужно попълването на определени данни. В този смисъл и двете страни оказват съдействие при изпълнението на проекта.

Какво в такъв случай можем да очакваме конкретно за България?

- По първия ни проект към момента сме прегледали законодателството, произтичащо от 44 европейски директиви и регламенти в 13 области. Във всеки от случаите сме описали подробно всички административни задължения. Определили сме тези с най-сериозни административни тежести и сме изчислили какво струват те на бизнеса. Тяхната оптимизация ще доведе до по-значително намаляване на бюрокрацията. По втория проект засега само са определени административните задължения, произтичащи от 34 български закона и съответните им нормативни актове.

Занимавате ли се с общинските регулации, които бяха обявени за незаконни?

- Не, проектът не включва такъв модул. Там трябва да се търси решение по други пътища.

Как оценявате шансовете за успех на работата ви, ще бъдат ли приети и наложени вашите предложения?

- Работата по намаляване на административните тежести отбелязва голям напредък в Англия, в Холандия, в Белгия. Тук също е постижимо, макар може би по-бавно от други европейски държави. Голяма част от нещата могат да се опростят. Убедена съм, че работата ни ще успее, тъй като правителството гледа сериозно на тази област и е поело ангажимент пред Европейската комисия. Оптимистичното в случая е, че се създаде звено за по-добро регулаторно управление към Министерския съвет. То играе роля на координатор. Доскоро липсваше единен подход и всичко се правеше поотделно във всяко министерство или агенция. Много важно е и въвеждането на оценката на въздействие върху административната тежест при нови нормативни актове. Основната идея е не само да се оптимизират настоящите, но и да се ограничи бъдещото въвеждане на нови административни тежести.

Очаквате ли да има страни отличници и по-изостанали при налагане на оптимизацията?

- Предполагам, че след завършването на проекта ще имаме такава информация. В момента обаче все още нямаме окончателен доклад, на базата на който да оценим положението в различните държави. Знае се, че в някои страни нещата вървят по-бавно и трудно. България е по средата. Има държави, където положението е по-тежко. Например в Кипър в началото на проекта нямаха електронна база данни с всички нормативни актове. Още няколко страни членки имаха подобни проблеми. При България положителното е, че сравнително скоро хармонизирахме законодателството си с това на ЕС. В някои от по-старите страни членки като Германия сега се установява, че има актове, които противоречат на европейското законодателство и са свързани с увеличени административни тежести за бизнеса. При консултациите ни с бизнес организациите много положително се възприема възможността за отправяне на предложения за промени в нормативната база на самия Европейски съюз. Досега, когато са имали оплаквания към нашата администрация, представителите на бизнеса са срещали обяснения от типа на: "Така е казано в директивата на ЕС." А в самите документи на ЕС също има доста моменти, които могат да се оптимизират. Сега, когато имаше възможност за предложения към ЕС от различните държави, може да се получи обратна връзка и нещата наистина да се променят.

Има ли такива български казуси и предложения и могат ли те да станат повод за изменение на европейска директива?

- Има, да. Ние предадохме предложения в областта на транспорта и на обществените поръчки. Включихме предложения на КРИБ, БСК, БТТП и други организации. Всички предложения сме отправили към ЕС чрез партньорите ни по проекта. Ролята на "Делойт" беше посредническа. Препоръките са представени на специална комисия, която разглежда предложенията от всички държави. Надяваме се да видим скоро съответните промени.

Срещате ли съпротива от страна на чиновниците и администрацията?

- В този проект се опитваме най-вече да стимулираме сътрудничеството между бизнеса и администрацията по въпроса. Имахме срещи с представители на 6-7 министерства и 2-3 агенции. Едно от нещата, които обсъдихме, беше, че не всички фирми могат да са подготвени на нивото на големите международни компании по отношение на разбирането на нормативната база. Затова трябва да има взаимно изслушване и приемане в рамките на разумното. В този случай трябва да се помогне на компаниите, защото това е част от работата на администрацията. Радваме се, че видяхме отзивчивост и разбиране.

Ще се усетят ли резултатите от компаниите реално или в края просто ще се отчетат някакви количествени измерители?

- Целта на работата ни по този проект е именно постигането на осезаемо облекчение за бизнеса. Това е конкретният смисъл на инициативата.

Източник: