Електронното правителство може да преобърне бюрокрацията, но може да е и колосално прахосване на парите на данъкоплатците

"Икономист"

Изумително количество пари се харчат всяка година по света за привеждане в онлайн режим на правителствените дейности и услуги, но засега резултатите трудно се измерват и често са доста разочароващи. Много компании публикуват доклади по тази тема и се опитват да извлекат максимална полза от договори за технологии за публичния сектор, когото Фади Салем от Правителствения колеж в Дубай шеговито определи като "гъската, която снася златни яйца". В доклада на Accenture за 2007 г. например се изтъкват "четирите стълба на услугите": перспектива, ориентирана към гражданина; свързващи, многоканални услуги; гъвкави междуправителствени услуги и активна комуникация.
В превод посланията са доста разумни. "Перспективата, ориентирана към гражданина" е евфемизъм за нещо добро, досега пренебрегвано от концепцията за е-правителство - ако въвеждането на нови електронни системи само имитира добрите стари офлайн системи, то си е пълна загуба на време.
Голямото предимство на новите технологии е, че преобръщат бюрокрацията. Добре управляваният частен бизнес например не гледа на оплакванията на клиентите като на досадно неудобство. Компаниите използват събраната информация от уебсайтове и кол-центрове, за да подобрят и усъвършенстват продуктите и услугите си. Същото би трябвало да правят и правителствата. Също както частният бизнес не очаква от клиентите да се борят поотделно с отделите по финанси, логистика и продажби, така и гражданинът, който иска да регистрира новороденото си дете, не бива дори да се замисля по какъв начин данъчните, социалните служби, здравната система, образователната система и местните власти ще обменят и работят с предоставената веднъж информация. Добре действащата система на е-правителството

започва от гражданина, а не от камбанарията на бюрократа

"Свързващи, многоканални услуги" пък просто означава, че независимо дали гражданинът е избрал да контактува с властите по интернет, по телефона, с писмо или лично, на гише, трябва да получава еднакво качествена услуга. Това вече се прави успешно от частния сектор: клиентът може да пазарува по каталог или да разгледа стоките в магазин и после да поръча онлайн или по телефона, да получи стоката по пощата и после да я върне в магазин, ако не е доволен. За правителствата обаче тази интеграция все още е трудно постижима.
По принцип няма големи спорове по въпроса желателно ли е правителствата да действат онлайн. Технологиите помагат публичната администрация да стане по-открита, по-отговорна, по-чиста. Данъкоплатците пестят пари. Гражданите получават по-добри услуги. Демокрацията живва. В богатите страни интернет вече е почти напълно разпространен, бюрократите, нужни за е-правителството, са компютърно грамотни и добре обучени. Ползите за бедните страни могат да са дори по-големи - технологиите могат да им помогнат да преминат направо в модерните времена, като прескочат безполезната, некомпетентна и корумпирана публична администрация, която често е най-сериозната пречка пред развитието им.
Самия Мелхем, високопоставен служител в Световната банка, обяснява, че е-правителството не се изчерпва само с лесно достъпни услуги, но може да помогне и срещу "липсата на управление", поне в страните, където корупцията не е проникнала навсякъде. "Хората не могат да крадат безкрайно дълго обществени фондове, когато има система за контрол и за разпространяване на информация срещу кражбите.

Срамът е мощен възпиращ фактор

и често побеждава алчността, особено когато децата и приятелите ви четат вестници", аргументира се Мелхем.
Въпреки това обаче досега за електронното правителство се говори предимно с количествени, а не в качествени показатели. То предизвиква предимно скептицизъм и много малко ентусиазъм. За разлика от електронната търговия, която постигна забележителни успехи в трансформирането на продажбите на книги и пътешествия например, електронното правителство тепърва трябва да трансформира публичната администрация.
Всъщност най-разточителната му характеристика е колосалното прахосване на парите на данъкоплатците за огромни компютърни системи, зле обмислени и прекалено скъпи. Великобритания например през последните 7 г. хвърли на вятъра 2 млрд. лири за проекти, които в крайна сметка бяха отхвърлени или прекратени. През януари британското правителство рязко съкрати програма за обединение на над 200 бази данни, използвани от 80 000 души в съдебната и правоохранителната система. Проектът C-Nomis трябваше да струва 234 млн. лири. Когато бе орязан, за да обслужва само системата на затворите, цената му се бе удвоила до 512 млн. лири.
По-често обаче големите правителствени проекти успяват да тръгнат, но работят зле. Хората са толкова учудени, че въобще са проработили, че малцина се питат дали парите са били похарчени целесъобразно. Твърде рядко обаче обещаното се материализира. Изследващите е-правителството наричат това "опасен ентусиазъм": светкавичен технологичен трик, който успява да отвлече вниманието от тромавото и бавно реформиращо се правителство.
Но дори и електронното правителство да работи ефективно, това не означава автоматично честност и откритост. Създаването на онлайн обществени услуги е безполезно за хората, които не могат да си позволят компютър или нямат нищо общо с технологиите. Съветът "Проверете на уебсайта ни" означава просто да откажеш голяма част от населението в немалко страни от ползването на съответната услуга. Проблемът стои далеч по-остро в страните, където интернет се използва за увеличаване на общественото участие в демокрацията - гласът на гласовитите, добре образованите и хората с достъп до мрежата става още по-силен, докато маргиналите остават нечути.
Светът на електронните правителства очаква с нетърпение доклада на ОИСР, който трябва да бъде публикуван през 2009 г. "Поглед към правителството" ще бъде поредното сравнително изследване. Най-добрите аналитици и статистици на ОИСР в момента се опитват да намерят отговор на въпроса:

какви са ползите и разходите по електронното правителството?

Австралия и Великобритания са сред малкото страни, опитали се да направят цялостна оценка на ефекта от е-правителството. Отговорите не са еднозначни. Националната служба по икономическа информация на Австралия установи през 2002 г., че преобладаващата част от проучените от нея 38 проекта на е-правителството имат потенциала да направят услугите по-достъпни и да намалят разходите по тях за администрацията, за потребителите или и за едните, и за другите. Но при 24 от проектите, за които очакванията са били да доведат до намаляване на разходите или до увеличаване на приходите, равносметката е, че общата инвестиция от 108 млн. австралийски долара е спестила на правителството само 100 млн. австралийски долара. Това, разбира се, не е катастрофа, но е знак, че електронното правителство едва ли е най-добрият начин на държавата да й излизат сметките.
Ефективното правителство може да бъде репресивно правителство. В Германия и много други страни гражданите са длъжни по закон да заявяват пред властите къде живеят.

"1984" на Джордж Оруел е пример за зловредно е-правителство

- екран във всяко помещение следи обитателите с прецизност, на която биха завидели днешните оператори на CCTV системи. Използването на електронните медии за усъвършенстване и проектиране на посланието на Биг Брадър изпълва със завист шефовете в Уайтхол и Вашингтон. Технологията може и да дава на гражданите повече информация за правителството, но дава и на правителството много повече информация за тях - за добро или за лошо.
Най-неприятното от всичко е, че лошото е-правителство е по-лошо от безполезното. Когато хората правят грешки, с тях може да спориш. Но когато компютърът настоява, че дължиш пари на правителството, че колата ти е паркирана неправилно или пък че ти не съществуваш, решаването на проблема е далеч по-трудно.
Когато архивите се пазят на хартия от живи хора, възможностите за грешки са ограничени. В най-лошия случай съдържанието на някое чекмедже с поверителна информация може погрешка да бъде изхвърлено на боклука. Информацията може да бъде въведена погрешно или пък никога да не може да бъде намерена. Това е неприятно за засегнатите граждани, но в повечето случаи наистина е най-голямата беда, нищо по-страшно не може да се случи.
Дигиталните грешки обаче могат да бъдат доста по-сериозни. През ноември м.г. например британското правителство успя да изгуби два диска с некодирани лични и финансови данни на 25 млн. домакинства. В ръцете на измамници и крадци на идентичност информацията, събирана от правителството по закон, може да доведе до катастрофални последици.