Службите няма да могат безконтролно да проверяват с кого сме говорили по телефона и с кого сме си писали в интернет. Това е последицата от решението на 5-има съдии от Върховния административен съд (ВАС), които отмениха окончателно текст от Наредбата за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления.

Правилата за следене задължаваха интернет доставчиците и мобилните оператори да съхраняват архив от данни, до който чрез компютърен терминал да имат постоянен достъп служители от дирекция "Оперативно-техническа информация" при МВР, разследващите органи, прокуратурата и съдът. И то дори при съмнение за (всякакъв вид) престъпление. За следенето на телефонни обаждания, SMS-и и MMS-и актът действаше от януари 2008 г., а следенето в интернет бе планирано за март 2009 година.

Наредбата е в отговор на текст от Закона за електронните съобщения. Той пък се опитва да въведе у нас изискванията на Директива на Европейския парламент от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи. В част от страните от ЕС директивата, която ограничава правата на гражданите в името на националната сигурност, е въведена със закон, а в други не е въведена.

Единствено България записа следенето на разговорите и на електронните съобщения в подзаконов нормативен акт. Така с една наредба, без обществени дебати, без разисквания в пленарна зала, бе позволено следене, което драстично ограничава конституционни права. А и права, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

По този повод адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация", оспорила правилата за следене, заяви пред в. "Труд": "С решението си ВАС доказа, че е стожер на демокрацията. То е един от малкото примери, при които България се държи като субект на ценностите на ЕС, а не като обект на проверки. В другите страни членки директивата бе въведена със закон, а в някои от тях този закон вече се оспорва заради самата директива - Германия и Унгария. Повечето държави не са я приложили, тъй като изчакват да приключи делото пред Първоинстанционния съд на Европейските общности, където се обжалва цялата директива от страна на Ирландия".

Отмененият текст гласи, че за нуждите на оперативно-издирвателната дейност предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват на дирекция "Оперативно-техническа информация" при МВР пасивен технически достъп чрез компютърен терминал до съхраняваните от тях данни. Съдът е категоричен, че тази норма не поставя ограничения по отношение на данните, до които се разрешава достъп, а изразът "за нуждите на оперативно-издирвателната дейност" е общ и не дава гаранции за спазване на чл. 32, ал. 1 от конституцията ни, според който личният живот на гражданите е неприкосновен. "Не е установен способ за съблюдаване на конституционния принцип по отношение правото на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот на отделната личност, както и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име", мотивират се съдиите.

В чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от наредбата е уредена възможността разследващите органи, прокуратурата и съдът "за нуждите на наказателния процес", а службите за сигурност "в случай на необходимост, свързана с националната сигурност", да получат от визираните предприятия достъп до съхранявани от тях данни след представяне на писмено искане. Според ВАС така формулиран, текстът не създава условия за възпрепятстване на злоупотреби с възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите. Не е предвидено и препращане към специалните закони - НПК, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за защита на личните данни, в които са конкретизирани предпоставките за достъп до определени лични данни.

Според съдиите наредбата противоречи и на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, а намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима. Изключение от този принцип конвенцията допуска при изчерпателно изброени хипотези - случаи, предвидени в закон и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Източник: в-к "Труд", 15 декември 2008, 33 стр.