Седмичният коментар на Димитър Ганчев за "Монитор"

От всички страни в Европейския съюз, широколентовият (бързият) Интернет достъп се бил използвал най-малко в България. Такива били данните на Европейската комисия, но от тях да мине, нямало да наказват България за това. Сигурен съм, че горните редове будят недоумение у всички български ИТ специалисти, както и у по-голямата част от Интернет потребителите поради една проста причина: в България НЯМА друг Интернет, освен широколентов. Тук от години не се използва бавен достъп през телефонен модем или ISDN. Причината за това разминаване се дължи на остарялата терминология, с която боравят официалните институции. Според нея "широколентов" е достъпът през ADSL, през кабелна телевизия и през 3G мобилни телефони. В България и някои други държави (предимно в Източна Европа) основният метод за достъп е LAN или както го наричат на технически език - метро етернет. Макар LAN-технологията да е 20 пъти по-бърза от най-бързата друга алтернатива, тя не е включена в статистиката за широколентов достъп, просто защото липсва такава графа в съответните формуляри. Заради изоставането си България имаше шанса да прескочи цял един етап в развитието на телекомуникациите, а именно използване на старите кабелни мрежи (телефонни и телевизионни) за предлагане на нови услуги. Тук новите услуги се развиха върху нови мрежи, докато в САЩ и Европа традиционно продължават да се използват старите такива. Българската Комисия за регулиране на съобщенията е наясно с този терминологичен проблем, но така или иначе европейската администрация ни смята за изостанали, макар средностатистическият български Интернет потребител да ползва по-бърз и по-евтин международен Интернет от средния американец или европеец. Факт.