Велислава Дърева*

Пълният текст е: Spox ve! 6to se bugva6 ot nekvi maturi! Np! Превеждам: "Спокойно, бе! Що се бъгваш (побъркваш) от някакви матури! Няма проблеми! "

Така изглежда един обикновен SMS на обикновен български ученик. Който обикновено си чати или си праща съобщения на латиница. Например:

- Zdr ko sta? (Здравей, какво става?)

- Pleikam. (Играя.)

-Az6ehoaslfrvmola,u? (Аз ще ходя с един приятел в мола, а ти?)

- DDZ! (Де да знам)

- Ае s nas ve! (Хайде с нас, бе!)

- Kaah ti! DDZ! DGD! Ae! Sa mi е tapo! 6ti pi6a! (Казах ти! Де да знам! Да го духаш! Айде! Сега ми е тъпо! Ще ти пиша!)

- BBS! ( Be back soon -Ще се върна скоро!)

- 44! ВВ! (Чао-чао! Бай-бай!)

Когато учениците си чатят на кирилица, българският език изглежда така:

"мое" (може), "ноо" (много), "къф е тоа" (какъв е този), "асам" (аз съм), "ко пр" (какво правиш), "некви" (някакви), "ме" (мерси), "таа" (тази), "каа" (кажа), "4аам" (чакам), "4а6а" (чаша), "пиба" (пиша), "ся" и "cq" (сега), "Kq6ta" и "къшта" (къща), "qrqл" (ъгъл).

Ей такива текстове чете всеки ден българският учител. Ама пък "къф е па тоа", та "6а им кае"!

Докато българското общество се забавляваше с меверейските скандали, докато из вестниците бликаха сересета, а всеки телевизор дълбокомъдро обясняваше нещо за ДС, ГДБОП, ДОТИ и ДОИ, Даниел Вълчев почти зачеркна едно друго ДОИ и внесе смут в читающата аудитория. Защото едното ДОИ означава Дирекция "Оперативно издирване", а другото - Държавно образователно изискване, и те в никакъв случай не трябва да се омешват.

В генералско-министер-ско-мутренската суматоха Вълчев понечи да изхвърли т. 4 от чл. 16 на Закона за народната просвета (ЗНП) -държавните образователни изисквания за усвояването на книжовния български език. С мотив, че на децата са им предостатъчни часовете по български език и литература. От което следва, че часовете по история може да минават на чувашки, а по химия - на хинди.

Тази идея постигна троен ефект:

1. Автоматично обезсмисли "предучилищното възпитание и подготовка; степента на образование, общообразователния минимум и учебния план; учебното съдържание и системата за оценяване" (точки 1,2,3 и 5 от чл. 16 на ЗНП).

2. Взриви целокупно "системата на народната просвета", която "осигурява образование според държавни образователни изисквания" (чл. 3 от ЗНП).

3. Подпъхна тротил под конституцията, където е записано, че "Официалният език в републиката е българският" (чл. 3) и "Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани" (чл. 36, ал.1).

Трябваше да минат три месеца, трябваше 100 000 души да подпишат петицията за спасяването на българския книжовен език, трябваше всички те да понесат ехидното подмятане, че са "пишман патриоти", за да бъде преборена министерската амбиция.

Вълчев изхвърли нещо, което го няма. Макар че по закон би трябвало да го има от 1998 г. И пак по закон -това е задължение на МОН. В продължение на 10 г. нито едно правителство, нито един министър на образованието, нито едно парламентарно мнозинство не пошавнаха свещените си телеса и не произведоха държавните образователни изисквания за българския книжовен език. А Вълчев изнесе открит урок на тема "Какво трябва да направи един министър, когато не е изпълнил закона?". Отговорът е: "Много просто! Отменя закона!". Нашият гръмовержец е дълбоководен гмурец и бегач в чувал. И най-обича да получава червени точки. В случая са матурите. Зевсовото честолюбие не може да понесе червената точка да му бъде отмъкната из ръцете, и то от нещо, което не съществува. И затова възжела да отмени това имагинерно ДОИ. Ведно със собствената си отговорност.

Депутатите спасиха т. 4, но критериите за оценка ги няма вече 10 г. А записаното в закона задължава. И една орда разгневени родители, решени на всяка цена да спестят едно усилие на златоустите си дечица, ще набучат матурите на щикове и ще ги отнесат в съда. Съдът ще ги отмени и ще се сбъднат най-лошите сънища на Вълчев.

Родителите се гневят напразно. И напразно тъй сърцераздирателно окайват своите пилци.

Матурите ще бъдат оценявани не според предварително обмислени, зададени и формулирани изисквания. А според самодейни правила, издялкани следварително. Не според система, която определя какво трябва да знаят учениците. А според някакъв натаманен средноаритметичен резултат от това, което те действително знаят. Така се въздига незнанието в критерий, невежеството - в мярка, тройката - в шестица. (Spox ve! 6to se bugva6 ot nekvi maturi! Np!) После реалната тройка ще цъфне на стената на плача в двора на университета. (Ае! Sa mi e tapo!)

Матурите (които лангъркаме от 1991 г.!) ще бъдат безсмислена авантюра и за абитуриентите, и за образователната система. Заради нея един министър посегна на основополагащ принцип. На книжовния български език. Който не е само учебният предмет "български език и литература", нито е задължение само на учителите по български език и литература.

Книжовният български език е градивото на българската държава. Той е първият книжовен славянски език. Той ни е дар от светите братя Кирил и Методий - за да говорим с Бога и със света. Ние, българите, сме деца на буквите, на думите, на писмената, на словото. Те са нашата независимост и същност, памет и безсмъртност.

Без нашия език нас ни няма. Като история и като бъдеще

И е задължително най-после да имаме закон за защита на българския език. Не от попълзновенията на глобализацията. А от пълчищата неграмотници и полуграмотници, самовлюбени невежи и самонадеяни пудри, които извират от училището и университета, от политиката и медиите, от чалгата и гетото; които ни налагат своите бездарни и безотговорни антикритерии; които плодят себеподобни и като едни чистокръвни варвари унищожават една цяла цивилизация, която е Кирило-Методиевата.

______
* От Pressboard.info