За разликата между преводач, специалист и административен капацитет

"Монитор" 22 май 2008 , 13 стр.

Йордан Йорданов

По Азисовата телевизия една дама министър надълго и умно обясни, че нямала нищо общо с отношението на Европейския институт към нас. Но нали била от същото правителство - не бягала от отговорност. Не можа да отговори защо сега ни трябват двама министри по въпросите на ЕС, но този път дадоха повече време за зрителски въпроси.
И зрителка правилно зададе въпрос. В смисъл че след като ни упрекват, че администрацията ни няма административен капацитет (а всъщност май повече ни упрекват, че е корумпирана, но това трябва да се доказва и затова го оставяме настрана), та след като администрацията ни нямала административен капацитет, предвиждат ли се някакви курсове. Както казват психолозите - удобен въпрос На който министърката съвсем сериозно отговори, че да, те даже курсовете вече са започнали. По английски език. Поразрових се из интернет и се оказа, че министърката е права. Цели 3 млн. наши, не на ЕС левчета, харчи "юпито" Николай Василев. Не, не за табелки на селища на латиница у нас. Не и за подновяване на лицензи към "Майкрософт". Харчи ги, за да обучел 15 000 държавни чиновници на английски език.
При това за по-приятното прекарване на времето на курсистите обучението не е в София, където е чиновничеството, а във Варна. На слънце, пясък и море. Преди време пак същият министър беше платил куп наши пари за прескъпи курсове за компютърна грамотност в Силистра. Добре че още има граници ЕС. Иначе току-виж пратил чиновниците си на курс на някой гръцки остров в Средиземно море.
Та като чух новината, която гордо оповести споменатата министърка, че да, чиновниците ни се учат на английски език, не знам защо в паметта ми изплува оня цитат от речта на един българин пред Гьоринг: "Още по времето, когато немският император Отон I си говорел на немски само с конете, българите имали своя писменост...". Край на цитата. Замислих се дали пък не сме се завърнали в дарк ейдж (казвам го, за да си поупражни английския чиновничеството)?
Защото администратор (пък и министър) значи служител. Човек, който обслужва. Та кого ли ще обслужва българското чиновничество, че му трябва английски? Нас? На английски ли вече ще става обслужването? А, г-н Василев? Или ще обслужват англоговорящите при купищата си командировки навън?

Само преди дни из медиите видя бял свят един цитат: "Този проект ще остане просто един пропагандистки акт с прахосване на публични средства, да не говорим за другите негативни последици, които не споменавам" - пише Лоренцо Тионе, председател на Европейската организация по акредитация. Да, ставаше дума за поредния "проект" на министър Николай Василев. Проект, който пак беше лансиран с типичното за нашите управници от ЕС така искат И поредната оценка за "проекта" от специалист на ЕС. "...прахосване на средства и пропагандистки акт". Е, вярно, Лоренцо най-вероятно говори италиански и английският му може и да не е на нивото на нашите чиновници. И може и затова нашето чиновничество да е останало пак неразбрано. Но оценката на висшия администратор на ЕС незнайно защо съвпада с оценките и на българите за качествата на министър Василев. (Нека нареди на някой свой подчинен да му извади коментарите с оценките за действията му в която и да е статия, засягаща него и министерството му). Било за електронния подпис, било за електронното правителство, било за методицата (начинът, по който пишат незнаещите кирилица), било за курсовете, било за лицензите, било за съкращенията на чиновници (само в бившето продоволствие сега пак назначават още стотина чиновници).
Но да се върнем на ролята и мястото на английския език за повишаване на административния капацитет на българското чиновничество.
Според мен все още българските закони уреждат живота в България и тези закони все още са на български език. Пак според мен (не съм присъствал) и преговорите между Николай Василев и шефа на Българска стопанска камара Божидар Данев за съкращаване на купищата лицензи и разрешителни от години си се водят и все на български език, и все без видим резултат. (Дано не са се извисили до нивото на немския император Отон І и да си говорят на английски). Преди време се чу, че в едно министерство из коридорите се говорело често на друг език, но той не бил английски. Eine Fremdsprache. ist eine Waffe im Kampf um das Leben (Чуждият език е оръжие в борбата за оцеляване.) Казал го е Маркс. А го прилага у нас министър Николай Василев. Само дето не съм сигурен - ще оцелее ли чиновничеството ни ако не знае нищо друго, а само английски език.
Защото да знаеш един език, без да знаеш нищо друго, е да можеш да си един прост в смисъл на "само обикновен" преводач. Преводач, когато двама специалисти знаят че са специалисти, държат на страната и народа си и затова, и да знаят някакъв език, си говорят на този на държавата си. За да няма за тях - специалистите, оправдания "ама аз не съм разбрал" - "ти не си прав, аз исках да кажа друго". За друго един преводач не може да служи. Разбира се, обикновено преводачите го отнасят, когато висш политик по време на висши преговори сгафи. Но те, нашите, не са нито висши, нито пък някой вече ги допуска до такива важни преговори. На тях просто им се спуска нещо за изпълнение. Както тазгодишният ни бюджет, който миналата година е бил раздаден в нашето Народно събрание на английски език. И само един Кузов се осмелил да попита няма ли превод този документ. Явно до него курсовете на министър Василев няма да стигнат. Защото вече е следствен. Ще пита!… Не знае, че накрая Мунчо виси на бесилото.
Та се очаква, че след курсовете за 3 милиона наши лева българското чиновничество вече ще разбира какво му нареждат от САЩ, ЕС и Индия. (Други големи групи хора, говорещи този език, не знам). И правилно ще ни превежда заповедите им за изпълнение от нас - все по-намаляващите по брой и качествен състав българи. Намаляващи благодарение на компетентността на управниците ни.
Лошото е, че ония със заповедите очакват и някаква инициатива или свършване и на нещо самостоятелно от българското чиновничество. И тогава всички опираме до липсата на "административен капацитет".
Защото административното производство си е като всяко друго производство. Изисква си субординация, правила и знания. Даже пак ония (говорещите на английски) и име на науката за административно производство са й измислили. Бюротика, г-н Василев, я наричат.
По бюротика да вземете и да пратите някого на курс. И най-паче - себе си. Защото множко вече ни идва e-government, license, computer literacy and learning.
Иначе мога да говоря и как никой не прави промени в една система, без да я осигури предварително кадрово, институционално, и чак накрая инструментално, но както казваха тийнейджърите по мое време "остави бе копъле, няма да те разберат".



**Авторът е преминал от научен сътрудник до генерален директор все в областта на административното производство.

Източник: www.pressboard.info