България следва опита на Холандия по отношение на избора на софтуер за държавната администрация, казва министърът на родната държавна администрация Николай Василев в писмо до Computerworld с отговори на част от въпросите в онлайн-дискусията за отворения код. Не само че следва Холандия, но даже я и изпреварва леко, казва министърът.
Интересно. През декември световните медии оповестиха, че холандското правителство е фиксирало краен срок за своите ведомства за започване на работа със софтуер с отворен код. Този срок е април 2008 г. Правителствените структури все още ще могат да използват собственически софтуер и формати, но ще им се наложи да оправдават този избор в рамките на новата политика за използване на софтуера с отворен код, по думите на говорителя на холандското министерство на икономиката Едвин ван Шеренбург. Ето една по-подробна статия.
Сметката на холандците сочи, че ще се спестяват по 8,8 милиона долара годишно само от системите, поддържащи базовите регистри, след като се премине към софтуера с отворен код. Иначе холандската политика предвижда и друго - ведомствата на национално равнище да бъдат готови да боравят с Open Document Format и това също трябва да стане до април т.г.
Кой ли точно холандски опит е решило да последва българското правителство, аз не знам. Видимо не е опита в областта на софтуера за ДА. Отвореният код е почти мръсна дума за нашата администрация, да не говорим за дългосрочни политики, а още по-малко за отворени стандарти.
Според мен лично, щеше да е по-добре министър Василев да си замълчи по темата за отворения код в ДА и да не дава толкова много обяснения как и защо е по-добре да не се използва open-source в нея, без значение колко хули и обвинения щеше да отнесе за това. Може би щяха да го обвинят в корупция, наследяване на порочни практики, дебилно мълчание, дебелокожие, безочие и какво ли не още. Но поне нямаше да се излага и да става за смях. Защото след обясненията му в някои медии за неудобствата от работата с продукти с отворен код („Приказка за езика" в"Дневен труд" и „Майкрософт" - to be or not to be?" в „Капитал") на човек не му остава друго, освен да се посмее, макар и тъжно. Все пак е по-добре, когато те хулят, гордо да замълчиш, отколкото, когато те хулят, да бърбориш и да ставаш за смях все повече и повече.
Сега, докато пиша тези размисли, научавам, че щяло да има втора дискусия за отворения код в ДА, през февруари. Новината е добра, доколкото има индикации да се спази поето обещание. Дано се спази и обещанието за одита.
Дали обаче и на тази дискусия няма да станем свидетели на все същата демонстрация на предубеждения, вместо на конструктивен диалог?! Защото първата „среща" като че ли имаше за цел не да се дискутират решения с отворен код - и техните плюсове и минуси, а да се изложат аргументите против тези решения. В крайна сметка дебатът протече по схемата „не съм съгласен, каквото и да кажете".
Ако втори път ще се води същия безсмислен спор, няма смисъл от цялата дискусия. Тя може да донесе полза само тогава, когато непредубедено се разгледат всички аргументи и свидетелства, и когато вместо да се спори, се осмисля наученото и се задават логични въпроси.