Problem loading page - това даваха сайтовете, които трябваше да ни помогнат да кандидатстваме по-лесно. Това май ни показваше и системата на образованието през тази учебна година. Няколко различни кампании започваха с фалстарт. Нямаше една, която да започне като хората. И нещата си продължават все така. Издънките само през тази календарна година са с равносметката "всяка". Непрекъснато нещо става, а някакви хора от всевъзможни фирми ни обясняват, че нещата се правят с най-нови технологии и еди-коя си институция не се е изложила. Като че ли българските институции се надпреварваха кой може да създаде по-лоша страница в интернет. Имахме всякакви, те лесно могат да се разделят по категории на сривовете и изненадите. Просто си стана Фантастичната четворка, а всяка прилика с действителни лица и събития е търсена и намерена.

Не знам къде е грешката при сайта за матурите, с който започна тази серия. В края на януари тръгна страницата с информация за зрелостните изпити. Само на думи. Оказа се, че през целия първи ден тя не беше достъпна. Причината не стана ясна. При откриването му обаче от фирмата, наета от министерството, обясниха, че сайтът може да понесе до 10 000 души едновременно и 50 000 за ден. Кой по-точно не знае колко са зрелостниците? Колко са поне хората, които завършват 12-и клас и искат да видят в сайта дали изобщо да си губят времето, или да ходят да си търсят работа? Кой знае, че те са около 70 000? Явно не точно в това ведомство. Слагаме го в категорията "Обикновено сриване на сайт", защото този номер сме го виждали. Казваш, че нещо е тръгнало, а то не е.

Истерията около матурите мина, записването на хартия започна, дойде истерията около децата в детските градини. Неясната система за записване подлуди столичани и гостите на София, които бяха решили да запишат децата си именно в най-големия град на България. Оказа се, че страницата има предварителна регистрация. И хоп, сайтът се срина. Дори ден преди кампанията, което си е направо рекорд - общината надмина министерството. Дойде и сакралният час 9,00. И мрак. Секунда, две, час. Няма нито сайт, нито нищо. От мрака излизат осведомени хора, които твърдят, че записването в детските градини тази година е преминало на принципа който превари, той натовари. И оставят класирането по интернет въпреки всички сривове на мрежата. Слагаме го в категорията "Прозорлив", защото да сринеш системата, преди да е тръгнала официално, е добра изненада. Но министерството реши, че нещата не могат да приключат в полза на Бойко Борисов. Даниел Вълчев напъна мускули и сиво вещество и измисли. Успя да срине два сайта за един ден само с малкото си пръстче. Първо страницата на собственото си министерство, а после и специализираната. Онази, дето само 50 000 могат да я посещават. Така децата не можаха да разберат колко са изкарали на прословутите държавни зрелостни изпити. Слагаме го в категорията "Тежка" - два сайта само с един удар.

Но нещата изобщо не спряха дотук. В надпреварата се включи и един уважаван играч. Един от най-добрите в категорията - Софийският университет "Св. Климент Охридски". Там нещата станаха още по-интересни. Оказа се, че сайтът не бил тръгнал навреме не защото технически не става, а защото никой не знае как точно трябва да се проверяват дипломите на децата. Когато подаваш документи он-лайн, не можеш да покажеш тапията си и да удостовериш, че наистина имаш три по математика. Има и друг вариант. От едната страна седи рошав 12-окласник с дипломата в ръка срещу уеб камерата си, а от другата страна служителката в университета да сравнява данните с копието, пратено по факс или по имейл. Ама засега ще ходим на изпита с дипломата и така.

Слагаме го в категорията "Не знам, не чух, не видях дипломата". Причината сайтът да не работи също си беше добре формулирана - просто не знаем к`во пра`им.

Иначе през това време, докато образованието го тресат първобитни проблеми, други българи решиха да предложат български домейн на кирилица. Дотук добре, само че от същия Софийски университет с дипломите миналата година питаха какво е блог кандидатите за журналистическия факултет. Получиха отговори като "аз живея в къща", "че вие не знаете ли"... Само десет процента са можели да отговорят какво е всъщност. Единици са обяснили, че имат. А колко ли знаят какво е домейн и има ли той почва у нас. Но се оказва, че вече почти всички знаят какво е сайт, знаят как да го използват, искат, но не им дават. Оказва се, че нашето образование е другоселец в глобалното село. Да го кажем така, иначе трябва да кажем, че сме отвън, а това не звучи положително.

_______
Марина Христова, чрез Pressboard.info