Преди няколко дни МВР и Държавната агенция за информационни технологии публикуваха в Държавен вестник обща наредба (номер 40 от 7.1.2008), която накратко гласи следното: интернет доставчиците са длъжни в продължение на 12 месеца да пазят следните данни: име и адрес на абоната, кога какъв IP адрес е имал, кога е влизал и излизал от интернет, кога и от кого е получавал или изпращал електронна поща. Глобата за неспазване на тази наредба е до 5000 лв. МВР пък ще има "пасивен технически достъп чрез компютърен терминал" до тези данни.
Освен всичко друго тази наредба означава край на безплатния интернет достъп в заведения, летища, молове и др., защото в този случай доставчикът на услугата не е в състояние да изпълни наредбата и рискува да бъде глобен.
Ако пък се направи изключение и не се изискват лични данни при ползване на определени видове достъп до интернет, тогава какъв е смисълът от цялата наредба, след като евентуалните престъпници ще знаят това и просто ще си свършат "работата" от най-близкото кафене? Излиза, че както обикновено с накърнени права ще са именно добрите граждани, а за престъпниците пак ще има вратичка.
Ние разбираме желанието на правоохранителните органи да се борят с тероризма и други общопасни прояви, дори когато става дума за защита на частни интереси като в случаите с авторските права. Но когато се ограничават правата на гражданите (в случая правото им на анонимност в интернет, дадено им от Препоръка 3/97 на Европейската комисия), това би трябвало да става след публично обсъждане и след като обществото е преценило дали е склонно да се откаже от тези си права в замяна на някаква защита. Държавите, в които полицията сама взема такива решения, се наричат ... "полицейски". Ние такава ли сме?

Източник: www.pressboard.info