Във века на безжичните комуникации един министър реши да проведе експеримент, който ни връща минимум десет години назад. Абсурдната ситуация преминаващите през границите със Сърбия, Македония и Турция да танцуват между 4-5 гишета с флашки в ръка (т. нар. система "единен фиш"), доведе до огромни опашки. Всеки друг би признал, че е сбъркал и би прекратил налудничавия експеримент "граничен флашданс". Но не, министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев и съветниците му вадят от десет кладенеца вода, за да обяснят колко добро всъщност е било това начинание и колко безотговорни, корумпирани и назадничави са тези, които не им пригласят.

Сега, когато системата "единен фиш" отпада изцяло за гражданите на ЕС, които пътуват с леки коли, а заплащането на такси към Националната агенция "Пътна инфраструктура" се изнася извън ГКПП-та, за да не се заформят опашки, министерството на Никито се чуди кого да обвини, за да не носи отговорност за похарчените нахалос пари. По този повод някой ни дължи обяснение.

Главният аргумент на "Василев и сие" е, че от МВР са отказали да свържат базата си данни с тази на МДААР. А на какво ли основание щяха да го направят? Нямаше ли кой от прехвалените съветници на министър Василев да му обясни, че в информационната система на МВР не могат да се включват външни потребители, когато им скимне, тъй като тя съдържа класифицирана информация?

Всеки компютърно грамотен човек знае, че е много по-рационално компютрите да се включат в мрежа, отколкото разни хора да се разкарват напред-назад с преносими устройства. Обяснението, че информацията, която се качва върху флашките, е криптирана и не може да се разчете от обикновен лаптоп, е меко казано безумно. Такива факири има вече даже сред средношколците.

За скучаещите чиновници е чудесно да си стоят в гишетата и да се забавляват със сеира отвън. Но ако на това Николай Василев му вика "ноу-хау", утре да очакваме ли изискване преминаващите оттам шофьори, вместо да слизат и да се качват в колите си до премаляване, направо да правят по десетина лицеви опори - пак в името на това на чиновниците да им е весело. Или да се върнем още по-назад, както сме тръгнали, и да заменим осветлението по граничните пунктове със свещи - хем по-интимно, хем по-икономично. Що се отнася до несбъднатото се очакване на министъра, че тук ще заприиждат експерти от други страни, които да ни молят да им предадем нашето ноу-хау за системата с флашките, нека не бъдем чак такива егоисти. Можем да им пратим напълно безплатно един министър, пълен с подобни идеи.

Препечатано от в-к Политика, бр. от 3 юли 2009, 6 стр.