България е отбелязала значителен напредък в областта на прилагане на регулаторната рамка в сравнение с предходния период, като в редица области нашата страна е успяла да навакса изоставането си. Това бе констатирано по време на днешната среща на председателят на ДАИТС Пламен Вачков с Параскеви Миху, началник на отдела, наблюдаващ прилагането на регулаторната рамка за електронни съобщения в България и с Райналд Крюгер, началник отдел „Процедури, свързани с националните регулаторни мерки”. Председателят на ДАИТС обсъди днес с Европейската комисия констатациите за България в 14-ия редовен доклад на Комисията за развитието на пазара на електронни съобщения. Срещите са в рамките на заседанието на Съвета на министрите на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика, което се провежда в Брюксел. Посочено бе още, че пазарът на електронни съобщителни услуги в България е един от най-динамичните в ЕС, доказателство за което е фактът, че делът на инвестициите в електронни мрежи у нас е най-високият сред страните от ЕС спрямо БВП на страната. В резултат на това, България е на първо място сред страните от ЕС по предоставяне на високоскоростните широколентови връзки, като според данните на ЕК 46.5% от фиксираните широколентови линии са със скорост над 10 Mbps. Държавата, която се нарежда на второ място по този показател – Швеция, е с 10 пункта след нашата страна, като разполага с 36% широколентови линии със скорост над 10 Mbps. Двете страни изтъкнаха, че все още има необходимост от предприемане на активни мерки за подобряване на условията за потребителите в редица области. Например, операторът със задължение за предоставяне на универсалната услуга, все още не е осигурил наличието на единен телефонен указател на всички абонати.

ЕК настоява за спешно въвеждане на преносимостта на фиксираните номера, както и за повишаване на ефективността на процедурата за пренасяне на номерата в мобилните и фиксирани мрежи. Това се налага от една страна с оглед улесняване на прилаганата към момента процедура за запазване на номерата при смяна на мобилния оператор, а от друга, осъществяване на подготовка за прилагане на новата еднодневна процедура, която ще бъде въведена с промяната на действащата регулаторната рамка.

Друг важен въпрос според ЕК, е намаляване на цените за терминиране в мобилните мрежи, които в момента са най-високите в ЕС, независимо от факта, че средната цена за разговорите е една от най-ниските в ЕС и крайният потребител не е засегнат.

В тази връзка ЕК счита, че Комисията за регулиране на съобщенията следва да използва всички налични регулаторни механизми за създаване на повече прозрачност и конкуренция на пазара, с оглед създаване на допълнителни стимули за използването на ИКТ от гражданите и бизнеса, включително повишаване на проникването на широколентовия достъп. Бяха обсъдени и някои от мерките в новата Стратегия за развитие на широколентовия достъп в България, като се постигна съгласие, че в регионите, където пазарът не е в състояние да предложи услуги, би било удачно използването на публично финансиране, за изграждането на необходимата широколентова инфраструктура.