Преди малко повече от 16 години идеята за безжичен телефон, който всеки ще носи в джоба си и ще говори в трамвая от него, е била в бляновете на някой отвеян учен. Малко по-назад във времето - преди двадесетина години, глобалната компютърна мрежа е била сюжет на научнофантастични романи и някоя и друга научна или военна разработка. Буквално в последното десетилетие на ХХ век човечеството преживя истински комуникационен шок: през 1992 г. Nokia произвежда своя първи мобилен GSM телефон. 3 години по-рано учени от Европейския център за ядрени изследвания, известен като ЦЕРН, разработват "световната паяжина" - хипертекстова система за представяне на мултимедийна информация, която е със съкращението www (World Wide Web). Така се поставя началото на глобалната мрежа, която наистина като паяжина обрамчва света за по-малко от 10 години.

В основата на тези две събития, а и на научните постижения като цяло, се крият стотици часове изследвания и анализи на огромни количества информация. И много пари. Всеизвестно е, че България няма Нобелов лауреат, но мнозина български изследователи без срам могат да се наредят рамо до рамо до своите колеги от Западна Европа, САЩ и Япония. Включително и по някои от най-значимите проекти на човечеството. Типичен пример е споменатият вече ЦЕРН - европейският храм на най-висшата фундаментална наука. Преди 3-4 месеца там стартира най-грандиозният научен проект в историята. Големият адронен ускорител LHС е най-голямото подобно съоръжение на планетата. Простира се в 27-километров тунел под формата на пръстен на 100 метра под швейцарската столица Женева и част от френската територия. Струва 1 млрд. евро. В изграждането му са участвали 10 000 учени и инженери от 500 академични институти и фирми. Най-простичко казано целта на мегапроекта е учените да установят как се е родила Вселената, какво има в 95% от нея, които за науката са "тъмна материя", и какво се "ражда" от сблъсъка на сноповете протони. В тунела са поставени камери-детектори, които улавят получаването на нови частици и предават данните към мощна електронна информационна система. Те обаче не регистрират всички получени частици, а само тези, които са с много високи енергии и които може да подпомогнат учените в търсенето на т.нар. Божествена частица, наречена от учените "Хигс бозон". Електрониката на тези камери е създадена от учени на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН.

Българи имат участие и в другия най-голям проект на човечеството, който е и най-скъпият - Международната космическа станция. Техника, разработена от наши учени,

обикаля Земята по 15 пъти

на денонощие на борда на станцията. Точно преди година американската совалка "Атлантис" изведе в орбита модул с апаратура за измерване на дозата и потока на радиацията, направенa от български учени под ръководството на ст.н.с.д.ф.н. Цветан Дачев. В средата на ноември м.г. в Космоса на борда на индийската космическа сонда "Чандраян-1" излетя и българският дозиметър, който измерва радиацията около Луната. С българска апаратура в края на 80-те са получени едни от първите изображения на Марс и спътника му Фобос. България се смята за лидер и при лабораториите за отглеждане на растения в безвъздушно пространство.

Ако оставим научната фантастика и се приземим обратно на Земята, буквално на битово ниво, с изненада ще се натъкнем на доста интересен проект от друго направление на физиката. Учените от Централната лаборатория по приложна физика към БАН в Пловдив са разработили светодиодни крушки, които харчат 46 вата, но имат ефективност като 700-ватовите. Разработките идват тъкмо навреме - наскоро Европейският съюз одобри директива, която от 1 септември т.г. забранява традиционните крушки с нажежаема жичка над 80 вата. До 2010 г. се спира продажбата и на крушките с по-малка мощност. Целта е ясна - да се намалят разходите на енергия в условията на криза, а българската наука е на гребена на вълната и диктува последните модни тенденции в областта на енергията. А съвпадението "точните хора на точното място и в точното време" може да изстреля в световната научна орбита българските учени, разработили светодиодните енергоспестяващи лампи.

Българските учени не са встрани и от може би най-голямата битка на медицината в момента - с раковите заболявания. Върху този проблем в България се работи от години. Преди дни шефът на Института по микробиология към БАН проф. Ангел Гълъбов съобщи, че екип на института работи по нов метод за лечение на тумори. Проектът се развива съвместно с Центъра за изследване на рака в Хайделберг. Досега в проучванията си учените са открили, че определен вид вируси обезвреждат туморните образувания, но без да нараняват здравите тъкани. В Централната лаборатория по биомедицинско инженерство "Проф. Иван Даскалов" към БАН работят по друг проект, финансиран по Фонд "Научни изследвания" към МОН, в рамките на който ще бъдат разработени нови подходи за третиране на тумори с високоволтови електрични импулси.

Към

опитите на човечеството да се справи с рака

се нареждат и проекти на Медицинския университет в София. Два колектива работят в областта на онкофармакологията и кой знае, може да са на крачка от ново лекарство срещу рак, обяснява зам.-ректорът по научната дейност на МУ-София проф. Генка Петрова. Тя разказва и за проект, който изследва какви са лечебните свойства на някои растения на молекулярно ниво. Учените трябва да установят дали може лечебните екстракти да стимулират обмяната на веществата например. Друга разработка е финансирана в конкурс на МУ, предназначен за колективи с високи научни постижения. Под сложното наименование "Молекулярно генетични проучвания върху антимикробна резистентност: механизми и разпространение" се крият изследвания, които трябва да дадат отговор защо се получава резистентност към някои антибиотици, кои генетични предпоставки повлияват процеса и как микроорганизмите могат да останат подвластни на антибиотиците, обяснява проф. Петрова.

Своеобразни "библиотеки" от нови органични съединения се синтезират от изследователи на Института по органична химия към БАН в сътрудничество с европейски фармацевтични фирми. За разработката на ново лекарство се синтезират около 300 000 нови съединения, от които се отсява активната структура на медикамента, обяснява проф. Владимир Димитров от института.

В модерното напоследък направление за биотехнологии и нови материали се работи активно в Химикотехнологичния и металургичен университет, който за изненада на мнозина е в

Топ 1000 на световните университети

по развитие на науката (като се има предвид, че само в САЩ научните институции са към 5000). В момента университетът участва в над 20 проекта в сферите нанотехнологии и материали, биотехнологии и ИТ-сектора. С особена важност са и проектите за разработка на биоразградими материали - например пластмаси, които биха имали голям екоефект, обяснява ректорът на ХТМУ доц. Борис Стефанов.

Българските учени неслучайно са се ориентирали към проучвания на молекулярно ниво - от няколко години нанотехнологиите са истински писък в научната мода и във всички програми и фондове за финансиране на изследванията се нареждат като приоритетно направление. На микрониво работи и Националната лаборатория по компютърна вирусология към БАН. Директорът й проф. Евгений Николов разказва, че един от актуалните проблеми е киберсигурността и прилагането на нанотехнологии в тази област. Основната идея е, че политиките за сигурност са свързани с човешките грешки и затова ИТ-корифеите търсят сигурност на ниво чип и дори електрон. Ако компютърните атаки се разпознават на микрониво, защитата ще се организира по нов начин, обяснява проф. Николов. Той уточнява, че по тези проекти обаче няма формални договори, а по-скоро специалистите си сътрудничат в разработките. Основната причина е, че при пробив може да има проблеми с авторските права и с евентуалния достъп на наши учени до военните разработки на САЩ, обяснява компютърният спец.

Институтът по математика и информатика тази година приключва проект за 4.3 млн. лв. по линия на европейските рамкови програми за научни изследвания. Крайната цел на проекта е разработване на интегрирана среда за създаване на мултимедийни учебни материали от налични цифрови архиви. Това ще позволи учащи и автори на учебни материали по различни предмети да ползват различни канали на информация - интернет, цифрова телевизия и мобилни устройства. В ИМИ се работи по 123 проекта, от които 75 са по международни програми. Голямо внимание се обръща на развитие на разработки на електронни библиотеки, в които да се съхраняват исторически материали и да се популяризира българското културно-историческо наследство. Преди седмица лично просветният министър Даниел Вълчев представи завършен проект на Народната библиотека за

дигитализиране на османо-турския архив,

който е един от най-ценните в световен мащаб.

Разбира се, това са само част от проектите, върху които работят българските учени. И наистина никой не знае дали утре някой изследовател няма да получи световно признание, а защо не и Нобелова награда. Едно от основните правила в науката е, че нещата не се развиват бързо. За изследването само на един научен проблем учените отделят десетилетия от живота си. В същото време обаче държавата едва в последните години започна да увеличава средствата за проектно финансиране на науката чрез Фонд "Научни изследвания" към МОН, а не да раздава на калпак без аргументи и логика едни и същи суми за работещи и за неработещи структури. Защото няма какво да се заобикаля въпроса с финансирането - наука се прави не с пари, а с много пари. И от тези вложения не трябва да се очакват бързи инвестиции като в строителството или в туризма. И понеже в България явно малко се знае за родната наука, затова и досега отношението на държавата беше така пренебрежително. Българските научни звена и университети обаче отдавна са признати. Най-яркото доказателство за това е участието им в множество мултинационални изследвания и печеленето на проекти за милиони евро от международни програми. Скромно доказателство за родната наука е, че БАН е на 72-ро място в Топ 300 на Европа за научни организации на Webometrics - класация за научни изяви, достъпни чрез интернет. Остава държавата да проумее, че науката е инвестиция в най-висшия човешки гений.

Препечатано от в-к Сега, 7 февруари