- По негово предложение 1500 декара държавни плажове стават стават частна държавна собственост, след което стават... пасища

- Хвърля 1.2 млн лева за здравен портал, защото не можело да се построи небостъргач за 1000 лева. В крайна сметка НЗОК свършва работата за 500 хил. лева

- Плаща за софтуеър по-скъпо, отколкото струва в магазиите на дребно

Министърът на държавната администрация и административната реформа отдавна си е завоювал титлата на граничещи с идиотизма неизгодни за държавата сделки. "Викайте ми Ники", е ведрата фраза, с която той "разчупва ледовете" при първа среща. Абсурдното му комично поведение му спечели много умилителни прякори, измислени от собствените му съпартийци. Киндер сюрприз е едно от първите попадения. Той е мъничък и весел и не знаеш от къде и кога ще изскочи. С годините обаче Никито си остана все толкова мъничък, но правеше държавните пари да се изпаряват по магически начин и това стана повод за другия му прякор - Хари Потър. И минаха още години, но магиите вече не ставаха и Никито стана просто - Белята. В политическата история ще останат паметни неговите комични издънки. Никито обожава да се надува, че е особено важен министър, че беше и зам. министър председател. На поредна командировка с журналисти в САЩ се загубва багажът на една от придружаващата го репортерки. Нещо, което се случва доста често на пътуващите.

Но Никито тръгва да оправя нещата. Развиква се като за световно. " Вие знаете ли кой съм аз? Разбирате ли, че става дума за международен дипломатически скандал? Багажът трябва да бъде намерен не-за-бав-но! Ще закрием представителството ви в София", крещи големият министър на изумения служител на гишето, който освен,че няма никаква представа кой аджеба е Никито, нито къде точно е София, нито как разлютеният дребосък ще закрива представителства.

Роден е през 1969 г. във Варна. Възпитаник на английската гимназия. Завършва я през 1988 г. на прага на промените. Докато някои негови съученици успяват да си намерят спонсори и да заминат да учат в САЩ, той влиза в казармата, по-точно в Школата за запасни офицери в Плевен. Там прегръща идеите на комунизма и става член на БКП. Мечтата му е да продължи образованието си в Америка, но уви. Връзките не стигат и Никито е пратено в Унгария, където завършва икономика. За една година е в Япония. През 1997 г. все пак успява да получи магистърска степен по международна икономика и финанси в САЩ.

През октомври 2008 г. на безплатна картичка грейна ликът на министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев.

Надписът "Who is this boy?" (б. a. - кое е това момче) е поставен до лицето на усмихнатия министър. Безвкусното наподобяваш на филмовия провал на Мадона "Who is that girl" ) (Кое е това момиче) просто илюстрира за пореден път камарата от комплекси на министъра.

Съвсем не толкова весели за редовия данъкоплатец са икономическите издънки на Никито. Той беше основният двигател за приватизацията на БТК на скандално ниска цена при меко казано интересни условия. Кандидат купувачът "Вива венчърс" "бе изчакван извън определените срокове. Никито, който вече беше сменил ресора си и вместо за икономиката отговаряше за транспорта се хвърли като камикадзе да форсира сделката. То не бяха приказки изказвания и удобни журналистически статии, то не бяха вояжи в чужбина, то не бяха уж заплашителни писма към кандидатите да не се моткат. Всъщност условията бяха добре дошли за всеки търсач на бързи и големи печалби. 65% бяха спазарени за нищожната сума от 230 милиона евро. Никито компетентно-заяви, че златната акция на държавата струвала далеч повече и заедно с инвестициите се получавала съвсем друга цена. Да ама не в момента в, в който на борсата излезе остатъчният пакет се оказа, че оценката на пазара е много по-различна. По-наивните се питаха как така радетелят на търговете и застъпникът за борсовите сделки изведнъж форсира шиткането на огромни държавни активи с преговори с потенциален купувач.

Но също толкова странни в портфейла на сменилия три министерства пишман икономист също могат да се намерят. Напук на съветите и предупрежданията Никито метна феноменално неизгодна сделка с " Майкрософт". Над 60 % от сървърите в държавната администрация всъщност работеха със софтуер с отворен код (Linux, Unix, FreeBSD), а от останалите близо 2/3 използват един или друг свободен софтуер (напр. Apache) - факт, който сам по себе си говори за качеството на софтуера и за липсата на качества в конкурентните продукти от "Майкрософт" . Сървърите на Президентството и на Парламента също бяха под Linux.

Но какво се случва за пет години, откакто стана известен т.нар, договор с "Майкрософт" държавата е платила на посредниците в гешефта над $ 44 милиона, който с цялото си нахалство тръгна да пробутва още около $ 51 милиона на гиганта. Защо ли?

За пет години държавата заплащаше наем за използването на софтуера. Ако този софтуер беше купен от магазина, спестените пари от бюджета щяха да бъдат в размер на $ 15 милиона до момента (сравни цената за MS Windows + MS Office от "Мост Компютри" е $ 615, Никито плати $ 954). Тук не говорим изобщо за това, че ако отидете в която и да е фирма и поискате да купите 48000 лиценза, отстъпката за правителството би била между 50 % и 90 % или с други думи държавата е загубила между $ 30-40 милиона.

По негово предложение са изключени 1500 декара държавни морски плажове и незаконно са прехвърлени като частна държавна собственост. По-късно изключените защитени местности са преименувани от " плажове" на "пасища". При изработването на станалия болезнено известен здравен портал Никито метна едни 1.2 млн. лева. Нищо, че примерно Здравната каса се справи със задачата за далеч по скромна сума. Няма как историята на приказния герой да няма тъжен край. Малкият министър е на мушката на ДАНС за белите дето сътворява. Тепърва ще се уточнява кое е поради некомпетентност и кое поради други причини.

Препечатано от в-к Политика от 10 април 2009г.