Преди дни бъдещият финансов министър Симеон Дянков обяви като спешна мярка за увеличение на приходите и същевременно за борба с контрабандата свързването на информационните системи на приходната и на митническата администрация. Така с едно кликване на мишката двете ведомства взаимно ще засичат дали търговците са декларирали едни и същи данни.

Горещата линия между данъчните и митниците ще затрудни възможността на българския пазар да се продава контрабандна продукция, за която не са платени мита и акцизи, защото липсата им може да се засече при начисляването на ДДС. Звучи логично, ефективно и се оказва напълно осъществимо, тъй като информационните системи на Националната агенция за приходите (НАП) и митниците от три месеца са съвместими.

Представете си сега система, в която са събрани данните за всички документи за самоличност, адресни регистрации, извършени престъпления, разследвания, обвиняеми, дела в съда, осъдени и оправдани, затворници и арестанти. И си помислете дали България щеше да е в същото безпомощно състояние в борбата срещу престъпността, ако имаше такава система.

Не че никой не е сетил за нея - тази мегабаза данни е измислена още през 1996 г. и се казва "Единна информационна система за противодействие на престъпността" (ЕИСПП). Прави се вече 13 години и по официални данни за нея са изхарчени 14.5 млн. лв. Само че я няма.

Ако я имаше

Ако се върнем на примера с НАП и митниците, за липсата на свързаност между тях Дянков обвини индиректно бившия вътрешен министър Румен Петков (БСП) и хората с интереси в контрабандата. Интересите да не действа ЕИСПП са в пъти по-силни и големи - от чисто политическите да няма ясна отчетност за престъпността до тези на самата криминална общност.

На ИТ системата за престъпността се залага да спре умишленото протакане на делата, защото ще позволи на всеки от органите в наказателната система да провери кой по веригата се мотае с дадено разследване. Ако ЕИСПП действаше, нямаше да се стига до абсурдни ситуации като тази с Иво Карагеоргиев, един от подсъдимите от групата на Красимир и Николай Маринови - Маргините. Докато процесът за подготовката на три убийства срещу братята е блокиран заради негово тежко заболяване, Карагеоргиев беше заловен да тегли пари с фалшива банкова карта.

Оказа се, че районният прокурор, на когото се паднало делото за картата, никога не е чувал за участието на Карагеоргиев в групата на Маргините и не е уведомил колегите си, които движат процеса срещу тях. Ако я имаше системата срещу престъпността, само за секунди на монитора му щеше да излезе цялата информация за Карагеоргиев, защото тя ще позволи обмен на данни в реално време между всички правораздавателни институции. За досегашните управляващи на думи системата е толкова важна, че на нея е посветен цял раздел в Закона за съдебната власт. На практика остава само на хартия.

Готови...

Официалното определение на ЕИСПП е "съвкупност от автоматизирани информационни системи и се състои от ядро, свързано със системи на съдебната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността". В нея трябва да влязат следствието, прокуратурата, съдът, МВР, ДАНС и министерствата на отбраната, правосъдието и финансите.

Ядрото на системата е изградено, но не функционира ефективно от близо две години "от съображения за сигурност". Поддържа се в работна готовност. Спирането на централната компонента стана след серия от анализи и кръгли маси, защото експертите установиха, че системите на отделните ведомства са изключително разнородни и при внедряването им въобще не е мислено, че трябва да общуват помежду си. Така се оказа, че по проблема със свързаността, който би трябвало да се реши още в началото на проекта, ще се мисли тепърва години по-късно.

От всички институции единствено военно-полицейският регистър и системата на следствието са в пълна готовност и свързаност. Военната полиция въвежда данни за всички заявителски материали и производства от 2006 г. Следователите пък вкарват не само своите дела, които са нищожен брой, но и информацията от системата на прокуратурата. На тях се изпращат влезлите в сила присъди. Данните обаче не са пълни, защото не всички присъди (например тези за наложена глоба) се изпълняват от прокуратурата и не достигат до следствието, което да ги въведе в ИТ системата си.

...почти готови...

Унифицираната информационна система на обвинението вече е внедрена във всички над 150 прокуратури без Върховната административна прокуратура, за която софтуерът трябва да се пригоди допълнително. През пролетта последни към нея се включиха военните обвинители. Емил Владимиров от Върховната касационна прокуратура, който отговаря за системата, признава, че тя още не е напълно съвместима с ядрото и се работи по свързването.

"Направено е обаче най-важното - въведохме единния идентификационен номер на наказателното производство. Това е номер, който се дава още при регистрирането на престъплението, след това дознателите, прокурорите и съдът имат свой номер на делото, но този стои отгоре на електронната папка и обединява всичко", обясни Владимиров. Експертите на прокуратурата твърдят, че за няколко месеца системата им ще е готова да се свърже с ядрото.

... и чакащи

Една от най-големите бази данни е на МВР. Информационната система на ведомството е отпреди близо 20 години и за да стане съвместима с ЕИСПП, е разработен специален конвертор. Той е тестван, симулацията е показала, че данните се прехвърлят успешно в мегасистемата, но за да се използват пълноценно, са нужни още няколко месеца работа по конвертора, обясниха специалисти.

От правосъдното министерство нямаха информация дали базата данни на ДАНС, в която влизат финансовото разузнаване и контраразузнаването, е съвместима с ядрото. А за затворите от ведомството не отговориха.

Най-сложно е положението със съдилищата. Те са общо над 180 и използват четири различни ИТ системи. По данни на Министерството на правосъдието разработчиците им са декларирали готовност да осигурят обмен на данни със системата за престъпността. Досега обаче тестове не са правени. Проблемът е, че всички съдилища, които гледат наказателни дела, трябва първо да се свържат помежду си, а след това да се включaт към ядрото.

Нов стопанин

Досега за ядрото на системата и за свързаността й отговаряше Министерството на правосъдието. От април по закон стопанин на системата е прокуратурата. В момента огромната документация, натрупана през последните 13 години, се предава между двете институции. Специална комисия преглежда всичко, особено чувствителните счетоводни документи, тъй като обвинението не иска да приема пасивите, скрити зад тях. Засега няма отпуснато финансиране за системата, но според Емил Владимиров за пари може да става дума едва след като всичко е изчистено на организационно ниво.

Свързването на НАП и митниците, с което започнахме, не е тема извън системата за противодействието на престъпността. Законът за съдебната власт позволява данните на двете приходни администрации да се влеят в ЕИСПП, тъй като министерството на финансите също е част от системата. Не е нужно да се обяснява колко ще се улесни разкриването на данъчни и финансови злоупотреби, доходи с престъпен произход или шефове на контрабандни канали. Остава въпросът ще поиска ли новото управляващо мнозинство това да стане. И какво ще направи.

Препечатано от Дневник.бг