Ел Ей, призори. В апартамента й, гледащ към Холивуд хилс, Лора Суит вече сърфира. Тя съсредоточено търси и открива чудновати "съкровища", които се продават като огърлици за дървета и татуирани прасета. След като ги открие, 35-годишната Лора ги пуска в ThisNext - социална мрежа, в която хората си разменят идеи за шопинг. Защо Лора, която е криейтив директор, прекарва толкова часове пред компютъра, работейки безплатно? "Усещането, че влияеш на хората, е прекрасно", обяснява тя.

На половин час път от жилището на Суит предприемачът Гордън Гулд се разхожда из офисите на компанията от Санта Моника ThisNext. Той е примамил армия доброволци, включително Суит, които се трудят по сайта му, без да получават пари. Трафикът в ThisNext расте, уникалните посещения се утрояват на годишна база до 3.5 млн. месечно. Приходите идват от рекламодатели, които излагат стоката си пред толкова пазаруващи. С какво сайтът привлича толкова доброволци? "Те могат да изградят свои брандове", отбелязва Гулд.

Предприемачи като него създават сайтове като място за среща и осигуряват на посетителите средствата, с които да се изразят, да се смесят с приятели и непознати и да създадат собствени "брандове". Резултат: поток от креативност. Плод на тези усилия е не само ThisNext, но и YouTube, u American Idol.

КРЕАТИВНОСТ ПО ВРЕМЕ НА РЕЦЕСИЯ

Гулд твърди, че сриващата се икономика не се отразява на пазара на труда. Той се обзалага, че в трудни времена хората ще продължат да инвестират в собствени марки. Според него уволненията подкопават лоялността към компаниите, а хората се фокусират върху собственото си удовлетворение. И върху извода: "Единственият човек, на когото мога да разчитам, че няма да ме прекара, съм самият аз."

Тези хора са хиляди - от тези, които конструират отворената система Linux, до редактори, допълващи Wikepedia. Много от тях намират компенсация в нещо, предшестващо пазарната икономика - похвали от капацитети, почит в обществото, победи в онлайн състезания и удоволствието да помагат на другите.

В университетите и лабораториите на интернет гигантите учени опитват да разчетат не само мотивациите на доброволците, но и как се откриват доброволци. Прабхакар Рагхаван, шеф на отдел Проучвания в Yahoo!, изчислява, че от 4% до 6% от юзърите в Yahoo! се събират, за да вложат безплатно енергията си, независимо дали гледат филми, или отговарят на въпроси в Yahoo! Answers. Ако се привлекат още 5% такива хора, те биха обогатили страниците на Yahoo!, осигурявайки по-голям трафик и рекламодатели за сайта.

Рагхаван е наел микроикономисти и социолози от Harvard и Columbia University, за да подберат награди за най-изявените. На други места се прилагат новаторски подходи. Луис фон Ахн, професор в Carnegie Mellon, измислил онлайн игри, каращи хората да вършат неща, с които компютрите не се справят.

Наемането на доброволци за начинания, свързани с печелене на пари, може да породи и проблеми. От векове хората различават две икономики: социалната и пазарната. Гостите ви за вечеря, например, носят бутилка вино. Но Дан Ариели, професор по поведенческа икономика във Fuqua School of Business към Duke University, казва, че ще бъде потресаваща некоректност за пазарната икономика, ако вместо вино гостите ви връчат чек.

ДЕЛИКАТЕН БАЛАНС

Мениджърите в сферата на икономиката на безплатния труд трябва да внимават. Ако назначат работници, обръщайки се към тяхната щедрост или обществен дух, а после опитат да изкарат пари от тях, биха предизвикали обратна реакция. Това ще опетни репутацията им, нужен е само един гневен доброволец да ъпдейтва блога си. "Балансът е деликатен - подчертава Ариели. - Съвременното работно място е точно по средата."

Бо Пийбоди, съосновател на Tripod, един от първите сайтове в мрежата, а сега инвеститор във Village Ventures в Ню Йорк, посочва постоянното напрежение между предприемачите на свободния труд и работещите безвъзмездно. "Отначало юзърите са подтикнати от желание да изразят себе си - казва Пийбоди. - Но работата, която ще свършаш безплатно, има лимит. Измислянето на начините, по които да бъдат възнаградени тези хора, е трудно нещо."

През лятото на 2006 Гордън Гулд не заделя много време, за да разпредели приходите от ThisNext. По-неотложно е да примами хиляди доброволци към сайта. Очаква го непреодолима дилема - как да привлече хора да правят нещо за читатели, които още не съществуват? Гулд решава да ги създаде. Той и екипът му интервюират неколкостотин души, включително модни дизайнери, атлети и други знаменитости, посявайки идеята за ThisNext в мислите им. "Когато се появиха първите посетители в сайта, всичко дойде на мястото си", спомня си Гулд.

Лора Суит е идеалният кандидат-доброволец. Преди да открие ThisNext през август 2006, тя търси странни и красиви неща в мрежата и ги праща чрез имейли. Обича да споделя откритията си, без значение колко труд ще й коства. Притежава и блог, чието мото е сякаш по поръчка за Гулд: "С всички пари на света не може да си купите вкус."

Първото попадение на Суит в ThisNext е сферичен аквариум за рибки от Red Dot Design срещу $400. Той привлича хиляди кликвания. И Лора започва да търси още такива находки. Читателите на сайта ги оценяват високо, придвижвайки Суит нагоре в класацията. Тя се превръща в звезда, която Гулд нарича "спец". Неотдавна Лора Суит кликва в сайта, за да провери статута си. "Аз съм №1 в Сан Франциско, №1 във Вашингтон, №2 в Денвър", гордо казва тя.

ОБРАТ НА ВЪРХА

Неписаното правило между Гулд и Суит поражда железен договор за още работа. Гулд осигурява сцената, от която тя да представя нещата си - платформа, достигаща до милиони френетично пазаруващи хора по цял свят. Това привлича рекламодателите до нишовите сайтове, пренаселени с ентусиазирани купувачи, а ThisNext получава заплащане за всяко кликване. Гулд е щастлив да промотира Суит, като я представя на медиите (включително и на BusinessWeek). Екипът му праща на експерти и подаръци като кремове и очила. Използвайки тази стратегия, Гулд и другите предприемачи печелят от безплатния труд на хората, докато ги залъгват с финансово възнаграждение.

От Суит зависи как да спечели пари. Тя смята, че може да печели от славата си в блогове, книги, телевизия. За Гулд Суит е чудачка, от която той трупа пари. Гулд смята, че икономиката на безплатния труд ще се провали с трясък, ако само хора средна ръка вършат работата. По негово мнение малцина се издигат чрез комбинация от хитри ходове, уцелвайки точното време. После се впускат в звездната слава чрез линкове и препоръки на една по-голяма мрежа. И се стремят към класации, които за мнозина, включително и за Суит, са важни. Това ги нахъсва за още безплатна продукция.

Според Гулд звездите се издигат над останалите, но в крайна сметка се изморяват, отегчават се или на хората им втръсва от тях. Така че един ден Суит ще падне от класациите в Сан Франциско, Вашингтон или Денвър. Царуването й няма да е вечно. Номерът в икономиката на безплатния труд е по-малко да насърчаваш една звезда да не напуска, а в същото време да мотивираш достатъчно доброволци да заемат мястото й.

Има нарастващо напрежение между предприемачите и трудещите се без пари - всяка щедрост има граници

Препечатано от BusinessWeek, 16 февруари