Българските деца, живеещи в големите градове не правят изключение от световните тенденции за интензивно използване на компютри във всекидневието. 91% от интервюираните ползват Интернет всеки ден, а 8% – почти всеки ден. Едва 1% от подрастващите прекарват в Мрежата по-рядко от веднъж седмично.

Това показват резултатите от изследване на НЦИОМ, проведено в края на март 2009 г., в което са интервюирани са 800 деца, ползващи Интернет, на възраст между 12 и 18 години, в училища (75%) и Интернет-клубове (25%), в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Проучването разкрива изключително тревожни данни за поведението на българските малолетни и непълнолетни в световната Мрежа спрямо положението преди 3 г., когато е правена предишната анкета. Данните обяви Добрян Добрянов, ръководител "Изследователска секция" в НЦИОМ по време на пресконференция на тема "Промени в рисковото поведение в Интернет на децата в България през последните 3 години", провела се на 17 април.

Момчетата, младежите на възраст между 15 и 18 години, както и тези, които имат самостоятелна стая и личен компютър вкъщи, ползват Интернет по-често от останалите. В сравнение с март 2006 г., в момента делът на подрастващите, използващи Интернет всеки ден е нараснал с 28 пункта (от 63% на 91%). Мнозинството от децата предпочитат да се включват в Мрежата от домашните си компютри или гостувайки при приятели. Училището е мястото, където интервюираните най-рядко използват Интернет. През последните три години със 17% са се увеличили децата, които разполагат с личен компютър вкъщи (от 60% на 77%). За същия период с 38% са се увеличили потребителите на Интернет в домашни условия (от 55% на 93%), за сметка на намаляването на посещенията в специализираните клубове (от 54% на 12%).

Тези факти показват не само интензивността, с която глобалната мрежа навлиза в домовете на хората, но са и индикатор, че до известна степен намалява контролът над поведението на децата в Мрежата. Докато в Интернет-клубовете все пак някакъв контрол има, оставените без надзор в собствената си стая деца са свободни да ползват Интернет за каквото си искат.

Сериозността на този проблем се подчертава и от мненията на 80% от интервюираните, които твърдят, че на домашните им компютри няма инсталирани програми за родителски контрол. По данните от изследването лесно можем да изчислим, колко време децата прекарват в Интернет, като през това време родителите, които не са взели мерки за контрол, могат да разчитат само на тяхната честна дума, че няма да посещават неподходящи сайтове. През делничните дни, по време на двата учебни срока, учениците прекарват пред мониторите средно по 3 часа и половина на ден, а през уикендите престоят в Интернет се увеличава средно с час и половина. През ваканциите, когато децата разполагат с много свободно време, заседяването пред компютъра достига до 6 часа на ден. В сравнение с март 2006 г., днес престоят пред компютрите се е увеличил средно с 1 час през делнични дни, след училище, а през почивните дни и през ваканциите – с час и половина. В страни като Тайланд например, толкова продължително използване на компютър се смята за зависимост и подлежи на лечение.

Най-интензивни компютърни занимания имат момчетата и децата разполагащи със собствена стая вкъщи. Времето, което те прекарват в Мрежата е средно с 30-40 минути повече, отколкото на останалите, участвали в изследването. Най-активната част от денонощието е времето между 17 часа и полунощ, когато пред мониторите застават над две трети от децата. Това за пореден път поставя въпросите за степента на родителския контрол и за мерките, които трябва да се предприемат.

Както и през 2006 г., така и сега, децата използват Интернет предимно за онлайн общуване с други хора (98%) и за сваляне на музика, филми, игри и програми (98%). Най-големи фенове на Интернет комуникациите са момичетата и децата във възрастовата група 15–18 години. Най-непопулярните занимания са пазаруването и обучението в Мрежата.

Писмената комуникация (посредством текстови съобщения) доминира вербалната и визуалната в навиците за онлайн общуване на децата. Гласовата и видеовръзката са предпочитани предимно от момчетата. Когато общуват в Интернет, децата най-често: - се представят с име различно от истинското им; - се представят за по-големи отколкото са всъщност; - казват, че живеят в различен квартал или град. Така постъпват предимно най-уязвимите групи деца – момичетата и интервюираните във възрастова група 12-14 години, като скриването на истинската самоличност и личните данни им носи чувство за по-голяма защитеност в контактите си с непознати. Малък дял от подрастващите се представят за по-малки, отколкото са в действителност, или за хора от противоположния пол.

При запознанства онлайн най-разпространената практика е децата да покажат своя снимка или видео на отсрещната страна. Такова е поведението на 73% от участвалите в изследването. 45% от интервюираните не виждат нищо лошо в това да се срещат с хора, с които са се запознали в Интернет. Със сигурност действителният им дял е по-висок от регистрирания в изследването, защото част от тези деца премълчават истината.

Почти всички интервюирани (95%) никога не са давали при запознанство домашния си адрес, а почти три четвърти – домашния си телефон. Децата се притесняват от една страна дали родителите им ще одобрят техните интернет приятели, а от друга – да не би жилището им да пострада. Още при първия контакт с непознат в Интернет, над половината от децата (58%) споделят истинското си име, а 36% показват своя снимка или видео в реално време. По-предпазливи са, когато дават телефонния си номер – една пета от учениците дават номера си след повече от една седмица от запознанството. 35% от участвалите в изследването осъществяват първата среща с познат от Интернет след повече от една седмица от първия им разговор, а едва 9% - след няколко дни. На срещите с виртуални познати 32% от децата най-често са придружавани от свои приятели, съученици, братя или сестри. Доста голям дял (19%) ходят сами на подобни срещи.

На една пета от интервюираните им се е случвало, някои от хората, с които са се срещали, да са излъгали за истинската си възраст, а всеки десети е бил обект на лоши намерения. Натрапниците във виртуалното пространство са често срещано явление. За такива случаи споделят 41% от децата участвали в изследването. През последната година на тях им се е случвало непознати да ги заговарят настойчиво и против волята им.

Натрапниците:
- искат снимка на децата – в 88% от случаите;
- уговарят ги за среща – в 76% от случаите;
- искат лични данни, телефон или домашен адрес – в 74% от случаите;
- опитват се да разговарят на теми, свързани със секс – в 68% от случаите;
- предлагат порнографски материали – в 38% от случаите;
- предлагат на децата наркотици – в 19% от случаите.

Докато е само във фазата на виртуално общуване подобно поведение не плаши децата. 78% от участвалите в изследването твърдят, че не обръщат внимание на натрапниците, т.е. тяхното поведение и искания не ги плашат. Следователно истинската заплаха се крие не в хора с откровено агресивно поведение във виртуалното пространство, а в такива, които любезно и търпеливо общуват с децата, а проявяват истинските си намерения при среща, когато останат насаме с тях.

Регистрирахме зависимост между псевдонимите, които децата използват и честотата на получаваните от тях неприлични предложения и покани за секс. Онези, които се представят с псевдоними, имащи открито сексуален контекст, по-често от останалите са били обект на сексуални предложения. Тези деца по-често от останалите признават, че хората, с които са се срещали, са имали лоши намерения към тях.

Преценки на децата за опасностите, които крие Интернет

Децата не си дават ясна сметка за опасностите, които крие за тях Интернет. На въпрос, на който сами трябва да дефинират опасните за тях неща в Мрежата, преобладаващите отговори са свързани със сигурността на компютрите им (вируси и зловреден софтуер според 41%), а не с личната им безопасност. Почти четири пъти по-малко (12%) са онези, които смятат за опасни контактите с непознати хора. Зависимостта от компютъра изобщо не е възприемана, като опасност от подрастващите. Едва 2% смятат, че пристрастяването е вредно за тях. Според една трета от интервюираните, в Интернет няма нищо, което да ги застрашава. Децата се чувстват защитени от анонимността, която им предлага Интернет, но не осъзнават, че когато се срещат на живо с познатите си от чата, те вече не са във виртуалното пространство, а в реалния живот. 69% от участвалите в изследването смятат, че е опасно да се срещат с хора, с които са се запознали във виртуалното пространство, но въпреки това много от тях го правят. 87% от учениците твърдят, че са запознати с препоръките за безопасност при общуване в Интернет. Основните им източници на информация са приятелите (55%), родителите (55%), училището (49%), от сайтове и статии в Интернет (40%), телевизия (37%). Най-малко популярните източници са радиото, пресата и специализираните брошури и листовки.

Препечатано от в-к Computerworld