Телевизията и вестниците са най-надеждни източници на информация за политически новини, смятат европейците. Интернет обаче се изкачва в стълбицата на обществено доверие сред българите. Това показват данните от изследването "Евробарометър", проведено в началото на 2009 г. в 31 европейски страни.

Президентът Георги Първанов наскоро избра да публикува свое изявление с критики към новото правителство не другаде, а в интернет страницата на президентството. Голяма част от публичните личности бяха учудени от избора на медия за този акт, но той сам по себе си доказва, че интернет пространството все повече влияе на обществото у нас. Когато става въпрос за политически новини, европейците биха предпочели този тип информация да достига до тях чрез традиционните типове медии - телевизия и вестници. Интернет е на трето място по доверие за политически новини в Европа.

В България обаче класацията има малко по-различен вид. Българите отдават много по-силно доверие на телевизията спрямо европейците що се отнася до политиката, но вестниците се подреждат по-назад в класацията - едва след интернет и радиото.

Интернет е на второ място по надеждност според българите що се отнася до политическите новини. Възможно обяснение е съществуващата сред българите представа, че интернет пространството е много по-свободно от външни влияния и съответно информацията в него е много по-достоверна.

Когато става въпрос за неполитическите обществени теми, класацията на медиите е подобна. Въпреки навлизането на интернет медиите, в които е допустима по-голяма свобода на изразяване, традиционните медии продължават да са на водещи позиции по обществено доверие в Европа. Телевизията е основен канал за информиране на населението - 42% от европейците и цели 65% от българите избират телевизията за най-надежден източник на обществена информация. На второ място сред европейските граждани се класират вестниците с 20% предпочитания. В България все още трудно се прави разлика между жълта и сериозна преса и това обяснява значително по-ниското доверие на българите във вестниците - едва 6%.



Вместо вестници, българите избират да четат интернет новини дори и за неполитическите теми - почти двойно повече българи предпочитат интернет (11%), отколкото хартиени издания.

Най-силно доверие в интернет информирането имат жителите на Малта и Естония - там четвърти-пети посочва глобалната мрежа като основен и надежден източник на информация. Най-скептични към виртуалната мрежа пък са португалците - по-малко от 5% от тях вярват основно на интернет публикациите. На общоевропейско ниво тази нагласа е споделена от 12% от жителите.

Българите са най-скептични към достоверността на информацията, която се публикува в списанията - на практика никой в България не избира списанията за източник на достоверна информация. Тази нагласа, но в по-умерена степен е споделена и от европейците.

"Евробарометър" е редовно социологическо изследване, провеждано от ТНС и "Галъп интернешънъл" в страните от Европейския съюз и други европейски държави по поръчка на Европейската комисия. "Евробарометър" се провежда от 1973 година. Извадката във всяка от изследваните държави е национално-представителна - средно по около 1000 човека на държава. Максималната статистическа грешка при 50-процентови дялове е 3 %. За България изследването се провежда от ББСС "Галъп интернешънъл".

Препечатано от в-к Класа от 23 септември 2009г.