"Напоследък се чувствам не като ръководител на националния отбор по математика, а като шеф на селекционна комисия за Харвард и Принстън." Това са думи на ръководителя на БГ състезателите по най-сложната и останала извън медийното внимание дисциплина - математиката, ст.н.с. Николай Николов от Института по математика и информатика при БАН. Той твърди, че в последните години само двама младежи от родните таланти, прославили България с ум, а не с мускули, са останали да учат в родината. "Излиза, че ние самите още от ученическа възраст подготвяме най-добрите си умове за изтичане навън. А наблюденията ми сочат, че почти всички математици, които са излезли извън България, не се връщат. Парадоксът е, че ако не работим за подготовката им, май ще е по-добре за страната ни", шегува се Николов. Дори спонсор на отбора през последните години е Американската фондация за България. Основното, което държавата ни прави за българчетата, класирани на международна олимпиада по математика или информатика, е да им признае оценка "Отличен" за влизане в роден университет. Само дето те вече не я искат, защото вратите за чужбина са им широко отворени. На преподавателите, които са им помогнали да стигнат до върха, пък им се признава успех, равен на този на всеки друг, който е извел ученици на някакво състезание на национално ниво. "Недопустимо е да се гледа на нашите млади математици и информатици, които се връщат с медали от чужбина, по еднакъв начин със състезатели по други учебни дисциплини, които имат несравнимо по-малки успехи. Това е все едно държавата да полага еднаква грижа за волейбола и например хандбала", казва Николов. Според него това, че науката ни се оголва откъм добри специалисти, ще даде изключително негативни плодове в следващите няколко години. В университетите и БАН вече няма достатъчно преподаватели и учени, които да подготвят последователи в областта на фундаменталната наука. От друга страна, младите хора бягат от "чистата наука", повечето от завършващите се ориентират към големи компютърни фирми, където са изключително търсени и получават в пъти по-големи възнаграждения. Това обаче означава, че само след 5-6 години няма да има кой да готви даже новите спецове по компютърни науки. И ако не сме си внесли спешно обратно "изнесените" учени, университетите ни ще останат без асистенти, а на малко по-късен етап - без професори. "Младите бягат, защото вече само навън могат да се докоснат до голямата наука. Голяма част от нашите учени "правят бизнес" - тоест усвояват пари по проекти, които уж имат практическо приложение. Развива се една нова дисциплина - "научен туризъм". Всичко това, освен че уронва авторитета ни пред света, лишава и младите от възможността да останат у нас, даже и да го искат. Според него кризата с преподавателите и учените води в частност до лошо подготвени учители с всички произтичащи от това последствия. "Държавата "компенсира" тези слабости с ниско ниво на матурите, съобразявайки го със средното ниво на децата. Дори голяма част от университетите приемат с тестови задачи, които по никакъв начин не проверяват аналитичното мислене. Още на етап селекция летвата е свалена", смята Николов. Държавата напоследък готви редица стратегии за развитие на науката и за поощряване на младите, които имат успехи в нея. Само дето, вероятно поради изкривяване на аршина, се вглежда само в онези области, които имат някакво приложение на практика и видима възвръщаемост. А докато се залага само на бързите успехите, науката ни ще изпусне още поне едно-две поколения и тогава дупката между млади и стари вече ще е страшна.

Препечатано от в-к Стандарт