МВР ще направи нов опит да си възстанови безконтролното следене на интернет и телефонната комуникация, като инициира промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Това се случва 7 дни след като Народното събрание гласува изменения в този закон, които регламентират именно достъпа на силовото ведомство до данните. След като промененият ЗЕС бъде обнародван, ще се внесе и нов проект за редактирането му. Поправките в полза на МВР вече се пишели. (Повече за тях - в карето "Четвърти опит"). През последните дни стана ясно, че основният проблем на спецслужбите е ограниченият достъп до телефонни разпечатки.

"Ще настояваме парламентът да одобри нови текстове, тъй като сега ни се връзват изцяло ръцете и не можем да разследваме", каза пред "Дневник" министърът на вътрешните работи Михаил Миков. Депутати разказаха, че на заседание на парламентарната група на левицата във вторник вечерта Миков остро критикувал съпартийците си. Той ги скастрил, че не са отстояли в пленарната зала разпоредбите, с които да се запази досегашната практика на спецслужбите за получаване на данни без прокурорско искане и разрешение от съдия. Миков дори търсил поименно отговорност от депутати, подкрепили промените в ЗЕС, които минаха през зала с почни пълно мнозинство. Участници в срещата разказаха още, че социалистите поели ангажимент да прокарат исканите от МВР поправки. Те ще бъдат внесени през депутати, за да стигнат веднага в комисия и после в пленарната зала. Бързото приемане на промените зависи само от волята на депутатите.

Основният проблем, който ще произтече за МВР от одобрените на 19 февруари поправки, е, че ще трябва да се иска прокурорска и съдебна санкция за получаването на разпечатки за телефонните разговори, коментираха политици и експерти. "Действително това е едно от най-сериозните неща, които блокират разследването и спират работата ни, тъй като ще трябва да чакаме 5-10 дни за разрешение за предоставяне на разпечатки и няма да можем да работим по горещи следи", каза и Михаил Миков пред "Дневник". Председателят на парламентарната вътрешна комисия Минчо Спасов (НДСВ) обаче посочи, че твърдението му не отговаря на истината - МВР може да поиска незабавен достъп до разпечатки от разговори за разследване на престъпления, а в 24-часов срок след това трябва чрез прокурор да поиска съдебно разрешение. От окръжни съдилища в страната съобщиха, че се произнасят по исканията на полицията още в същия ден. Магистратите също припомниха, че законът позволява на МВР да приложи специалните разузнавателни средства при неотложни случаи и после те да се узаконят.

Досега МВР е искало разпечатки и данни от интернет най-малкото на ръба на закона, ако не и в противоречие на някои нормативни актове, обясняват експерти. "Министерството се възползваше от неяснотата в законите по какъв точно ред се получава достъп до тази информация и се позоваваше само на Закона за МВР, който задължава гражданите и институциите да съдействат на органите на реда", обясни адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация". "Така се заобикаляше НПК, който изисква компютърните информационни данни да се взимат след разрешение на съдия", отбеляза той. С поправките в ЗЕС обаче вече ясно се казва, че информацията се получава само за разследване на тежки и компютърни престъпления, и то по реда на НПК и Закона за специалните разузнавателни средства. "Така вече става безпределно ясно, че разпечатки за разговори и данни от мрежата ще могат да се предоставят единствено след одобрението от съдия", каза Кашъмов.

Въпросът за начина, по който МВР взима от мобилните оператори разпечатки за разговори, стана актуален при скандала през есента на миналата година (станал известен като "Галерия"), когато се разбра, че спецслужбите са следили политици и журналисти и са искали разпечатки за разговорите им. Както тогава, така и в сряда, Миков неясно каза, че "в разпечатките няма лични данни и следователно информацията за трафика не е специално разузнавателно средство (СРС)" и не трябва да се иска по специалния ред на НПК. Въпреки че няма забрана в закона по какъв начин да се ползват тези разпечатки, има конституция и тя е нарушена, каза обаче по време на скандала "Галерия" министърът на правосъдието Миглена Тачева (НДСВ). Впоследствие тя се отметна от първоначално заявеното си намерение да инициира поправки, които да регламентират, че исканията за разпечатки трябва да са одобрени от съдия.

И в сряда политици и експерти отбелязаха, че информацията от разпечатките се съхранява на компютри и се води "компютърни информационни данни" по смисъла на НПК. Затова за нея трябва да се спазва редът за изземване на данни по кодекса.

"Вчера (сряда) се върнах от среща на председателите на вътрешни комисии на парламенти на страните от ЕС, разпитах всички колеги, никъде няма практика разпечатка да се получава без съдебно разрешение и контрол", каза пред "Дневник" Минчо Спасов. Той отбеляза, че средногодишно МВР искат около 40 000 разпечатки от разговори. "Доказателствената им сила е несъразмерна спрямо увреждането на конституционни права на гражданите, още повече че разпечатките не могат да се прилагат като доказателства по делото", допълни депутатът.

"Искат да избягат от контрола, вместо да си създадат организация за бързо получаване на разрешения, когато това наистина се налага. Досега не сме чули разумни аргументи защо настояват за такава поправка. МВР доказаха, че нарушават законите, защото подслушват - това си пролича от различни скандали. Сега искат да могат да продължат да го правят. Проблемът, че не разкриват престъпления, не е в липсата на инструменти. Не бива да позволим да се превръщаме в полицейска държава", коментира Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни комуникации и директор на алтернативния телеком "Спектър нет".

Препечатано от в-к Дневник