Внасянето за четвърти път на законови текстове, според които МВР ще има безконтролен достъп до данни за на лош сън. За първи път прекият достъп на силовото ведомство до данни за трафика - кой, на кого, кога и откъде се е обаждал, набирал мобилен номер, писал SMS или имейл - бе уреден с Наредба № 40 от 2008 г. През декември м. г. Върховният административен съд отмени въпросния чл. 5 от наредбата като противоречащ на чл. 32 и 34 от конституцията и на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Дни по-късно същият текст цъфна в проект за изменение на Закона за електронните съобщения. На 19 януари 2009 г. на съвместно заседание на две парламентарни комисии този вариант отстъпи мястото си на нов, леко прекроен събрат със сходно съдържание. Третият по ред опит за въвеждане на безконтролен достъп бе посечен в парламентарната зала през февруари. И законът предвиди достъп до данни за електронните съобщения само за разкриване натежки и компютърни престъпления и след съдебно разрешение.

Недочакало и седмица от обнародването в "Държавен вестник", МВР внесе наново същия текст чрез депутати. И въртележката започва отна-отначало. Този път е нарушена и процедурата - чл. 69 от правилника на НС забранява внасянето на отхвърлен закон . Това може да стане едва на следващата сесия, и то след съществени корекции в основните положения.

Но какви ти тук закони и конституция - МВР щяло да се лиши от "ръцете и краката си", ако не се приемело предложението му! Сигурно затова проектът не е публикуван в сайта на парламента, нито е изчакан 14-дневният срок за обсъждането му от заинтересованите в нарушение на чл. 26 от Закона за нормативните актове.

Какво се предлага? Дирекция в МВР да получи автоматизиран достъп до базите данни за трафика на електронни съобщения, съхранявани от интернет доставчиците й мобилните оператори. А достъпът да става без предварително съдебно разрешение и за нуждите на "оперативно-издирвателната дейност". Как това се синхронизира с чл. 34 от конституцията, че свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са неприкосновени, а изключение се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления? Отговорът е: никак, и той вече бе даден от ВАС. Проблеми възникват и с чл. 8 от Евроконвенцията, споредкойто вмешателството на държавните институции трябва да е оправдано за всеки конкретен случай и да се преценява от независим орган.

Интересно е, впрочем, как се оказа, че от 27-те държави в ЕС точно на нас ни пречи обхватът на Директива 2006/ 24/ЕО относно запазването на данни. Другите могат да ползват данните само за разкриване на сериозни престъпления и при оторизиран от съда достъп за всеки случай, а на нас съдът ни "пречи" и достъпът трябва да е за нуждите на "оперативно-издирвателната дейност". А не беше ли именно борбата с тежките престъпления проблемна у нас? И не е ли проблемът с разследването и събирането на доказателства, а не с "оперативното издирване"? Защото и сега разбираме, че са се правили стотици хиляди разпечатки на разговори, но какъв е резултатът, не е ясно. В мотивите към внесения проектозакон се издига жален вопъл - достъпът до електронните съобщения няма да може да се ползва за разследването на обидата и клеветата. Те ли са ни проблемът? Или може би е проблем, че медиите свободно коментират какви ги вършат управниците? А че обидата и клеветата от 2000 г. се преследват не от държавата, а по тъжба на пострадалия, явно още не е известно на МВР. Може би изпълнителната власт все пак трябва повече да чете законите, по-малко да ги пише.

Друг наболял проблем се оказа забавянето на ефективната дейност заради съдебните разрешения. Отдавна има решение - според Наказателно-процесуалния кодекс в неотложни случаи достъпът може да се осъществи незабавно, а впоследствие да дойде съдебното одобрение. Е, наистина случаите трябва да са неотложни. За да няма злоупотреби и за да се поддържа максимална справедливост. Защо все пак се внасят тези изменения, каква е задната цел? Не знаем. Но и утре ще са от значение не целите на вносителя, а реалните последици за мирните граждани.

Препечатано от в-к Труд, от 30 март 2009, 19 стр.