*** Интервю за вестник "Труд"
***

- Г-н Марковски, какво е качеството и развитието на интернет в България?

- Много високо. “Интернет общество - България” публикува резултатите от едно изследване, направено по поръчка на Европейския съвет за интернет у дома и според него България е на първо място в ЕС по високоскоростен интернет.

- Да, но официалната статистика говори друго.

- По статистиките на ЕС сме на последно място, защото те измерват интернет по ADSL-покритието (б.р. - по телефонната жица). А българският интернет е кабелен, през т.нар. ланове. Операторите пускат 100 мегабита минимум, а някои даже предлагат и 1 гигабит. Това ЕС изобщо не може да го премери, там такива скорости са непостижими. А у нас кой е луд да си пуска ADSL, след като скоростта при него е 30 пъти по-бавна от тази при кабелния?

- На българския пазар има консолидация на доставчиците на интернет, наскоро “М-Тел” купи “Спектър нет” и “Мегалан”. Смятате ли, че това ще доведе до по-високи цени?

- Като обединиш малките доставчици, ти става по-евтино да изградиш инфраструктурата, от друга страна, може да се получат злоупотреби с господстващо положение. Но мисля, че потребителят не трябва да се притеснява за цените, защото българинът се научи, че интернетът е качествен, евтин и бърз.

- Колко излиза в САЩ един стандартен достъп до интернет, като този, за който в София и големите градове се плаща по 20-30 лв. на месец?

- Може да прозвучи невероятно, но в САЩ и Западна Европа за скорост около 3 мегабита месечната такса е средно $ 45. В България за 100 мегабита се плащат $ 15. Всеки си мисли, че в Америка е по-евтино, все пак интернетът е измислен там. Истината е, че за да получиш 100 мегабита в САЩ, трябва да си много щастлив.

- Защо достъпът до мрежата у нас е толкова евтин?

- Наличието на конкуренция исъществуващата вече 11 години държавна политика в сектора. Тя започна от времето на Иван Костов, когато благодарение на заведеното от “Интернет общество - България” дело във ВАС, по негово разпореждане отмениха лицензите за интернет операторите. Сегашното правителство е четвъртото поред, което поддържа либерална политиката в интернет, а тя е изцяло в полза на потребителите.
Където режимът е по-рестриктивен и има лицензи, там е по-бавен и по-скъп. И в България беше така, когато имаше монопол върху международната свързаност и само от БТК можеше да се купи достъп.

- Защо се провали опитът на България да вземе от ICANN интернет домейна .бг?

- През януари проведохме кръгла маса в Министерството на транспорта и информационните технологии (МТИТС) и като представител на ICANN тогава казах много ясно, че шансът .бг да бъде одобрен от техническа гледна точка е малък. Руснаците искаха .ру, но се ориентираха навреме, че няма да го получат, и си избраха .рф. Българският език позволява да се изберат други букви за обозначение на страната, които да не наподобяват на съществуващи латински домейни.

- Какво разширение бихме могли да вземем без проблем?

- Нещо, което може да мине техническите критерии. Не искам да давам примери - МТИТС даде няколко възможности, но нашите потребители, участващи в онлайн проучването, упорито искат домейн, който не може да бъде получен. Когато говорим за стабилността на интернет, ти може да кажеш: “Аз си искам .бг”, но трябва да знаеш, че освен теб има още 2 млрд. потребители по света и заради теб никой няма да рискува стабилността и сигурността на цялата мрежа.

- Наскоро един от създателите на интернет Винтън Сърф прогнозира, че свършват адресите в мрежата. Вярно ли е?

- Това е така, вероятно до края на следващата година ще се изчерпят. Новият протокол версия 6, IPv6, е представен отдавна и се използва без проблеми. В България има организации, които отдавна са направили прехода към него. За крайните потребители адресите едва ли ще свършат скоро, независимо от изчерпването им в ICANN/IANA. Но трябва да се върви към преминаване към новия протокол, проблемът е, че преходът отнема много време, струва скъпо, а и все пак старите адреси все още не са свършили.

- Как се развива борбата с компютърното пиратство у нас?

- В случая със защитата на авторските права в интернет се получава така, че на ГДБОП се налага да пази интересите на частни фирми. А не е работа на МВР да се занимава с тези неща.
Лобисти успяха преди години да прокарат в Наказателния кодекс промени, които са в техен интерес. Ако носител на авторски права преследва правата си по граждански ред, той първо трябва да внесе 4% държавна такса от сумата, за която настоява, че е получил вреди. Освен това трябва и да докаже, че правата му са нарушени.
В наказателния процес държавата е тази, която трябва да се бори с нарушителите, да доказва, да събира доказателства и т.н., а носителят на правата не плаща нищо за ползването на целия държавен механизъм в защита на своите интереси. Това е още едно доказателство, че не сме нормална държава. Ако например ти си фотограф и някой публикува твоя снимка, ГДБОП няма да отиде да защити твоите права. ГДБОП защити ли Кеворк Кеворкян, когато той публично заяви, че издателят на книгите му, при това издадени в сериозни тиражи, не е заплатил хонорар на автора? Не!

- Наскоро шефът на сектор “Компютърни престъпления” в ГДБОП явор Колев каза, че много от интернет доставчиците са били свързани с организираната престъпност. Как ще коментирате това като бивш собственик и управител на интернет доставчик?

- Като недоразумение. Не може шеф в ГДБОП да хвърля такива кьорфишеци пред медиите. Ако е прав, т.е. има такава информация, естественият въпрос е: Защо ГДБОП не е направила дори една операция по установяване на такава свързаност и съответно наказание на виновните лица? Щом не е направила, дали това се дължи на некомпетентност или на корумпираност?
Ако не е прав, което ми се вижда по-вероятно поради липса на факти, доказателства, дела и присъди, тогава защо го казва? Но МВР открай време пуска такива фалшиви новини, а медиите ги повтарят, без дори да се замислят. Призовавам всеки журналист, който взима интервю по тази тема, да се обади в “Интернет общество - България”, за да предоставим факти, които лесно разбиват тезата на МВР, а по същество и на частни фирми, че в България имало пиратство.