МВР ще се откаже от най-оспорваната промяна в закона за електронните съобщения, с която искаше пряк достъп до телефонни разпечатки и интернет трафика чрез интерфейс, популярно като интернет следене. Според политици от управляващата партия това било 99 на сто сигурно. Обяснението, което дават, е, че МВР и ГЕРБ искат да избегнат обвинения в нарушаване на граждански права, което може да накърни имиджа им. Представители на неправителствени организации разказаха пред "Дневник", че в последните дни преди Нова година техни представители са се обърнали към премиера Бойко Борисов и хора от неговия кабинет и са подчертали, че към промените в закона ще има негативни обществени реакции.

Силно вероятно е да се откажем от "пасивния достъп" до данните, ще намерим други варианти, така че хем да не се затруднява работата на полицията, но и да няма съмнения за правата на гражданите, казаха пред "Дневник" депутати от ГЕРБ, участвали в среща с представители на вътрешното министерство в края на миналата година. Окончателно решение ще бъде взето, след като другата седмица неформалната работна група избистри в детайли с какви мерки да бъде заменен интерфейсът. За 20 години е натрупано сериозно недоверие към МВР, не можем да го преодолеем бързо и да убедим обществото в правотата на поправката, както и че ще бъдат спазени гражданските им права, обясни председателят на вътрешната комисия Анастас Анастатов (ГЕРБ).

Докато представителите на гражданските организации одобряват най-общо отстъпката на МВР, мобилните оператори заявиха, че няма да могат толкова бързо да предоставят информация. Единствено от "Виваком" заявиха, че ще се съобразят с всяко искане на МВР, докато "Глобул и "М-тел" настояха, че 2 часа няма да са им достатъчни. От двата оператора обаче не казаха колко време ще им е необходимо.

"Операторите трябва да спрат да шикалкавят, трябва да започнат да гледат не само интереса и печалбата си, а да се замислят за гражданските права", коментира пред "Дневник" Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни комуникации и директор на алтернативния телеком "Спектър нет". Според него е задължително операторите да дават данните в рамките на два часа и това не би следвало да представлява сериозен проблем за тях. Вярно е, че на тях по-лесно би им било чрез интерфейс, допълни той.

По думите му може лесно да се намери автоматизиран начин за бързо даване на информацията, като обаче МВР няма директна, пряка и неконтролируема връзка. Той обаче смята глобите, споменати от вътрешния министър, за твърде сериозни, а между 5 и 10 хил. лв. е предостатъчно.

Отстъпката на МВР е много сериозна, важни са обаче и детайлите на мерките, с които ще бъде заменен интерфейсът, каза Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация". Внесените от министерството промени в момента предвиждат, ако няма интерфейс, операторите да дават информацията до 8 часа и според него не е ясно защо този срок трябва да бъде скъсен. "Работата по т.нар. горещи следи, претърсването и изземването изобщо не трябва да е по реда на Закона за електронните съобщения, по тези текстове е само събирането на оперативна информация, кое налага чак такава спешност?", попита Кашъмов.

По думите му реалистичният срок би бил до 8 часа след постъпване на искането от МВР. Кашъмов не изключи вариант да се поставят нереалистични изисквания пред операторите, за да се види, че те не могат да ги спазят, и тогава отново да се постави въпроса за достъп чрез интерфейс. От "Програма достъп до информация" подготвят и алтернативни текстове, които да предложат на управляващите.

Отворени сме за диалог, тепърва работната група в парламента, сформирана след одобряването на първо четене на промените, ще обсъжда вариантите както за сроковете, така и за санкциите, коментира Анастас Анастасов. По време на дискусиите ще се обсъдят и другите теми от промените в Закона за електронните съобщения, по които от МВР вече дадоха знак, че биха отстъпили пред исканията на гражданския сектор.

В средата на декември зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков каза, че МВР би се съобразило с критиките към промяната, според която достъпът до данните трябва да става не само за тежки престъпления (наказвани със затвор над 5 години), а за всички, за които е предвидено лишаване от свобода от 2.5 години. Той обяви, че е склонен да остане текстът само за тежките престъпления, като обаче се добавят и някои конкретни "сериозни престъпления като отвличания, детска порнография".

От МВР обещаха, че ще запишат срок, в който операторите ще трябва да се съхраняват данните, в случай че са били поискани от ведомството, какъвто в момента няма. Според Вучков може да се фиксират и правомощия на държавен орган да уведомява лицата, до данни за които е имало нерегламентиран достъп. Тогава зам.-министърът не беше склонен да оттегли текста за т.нар. пасивен достъп до данните чрез интерфейс.

Препечатано със съкращения от в-к Дневник