Вени Марковски е един от основателите на един от първите доставчици на интернет в България, съосновател на българския клон на организацията "Интернет общество" и член на управителния й съвет.

- Какъв е вашият коментар относно приемането на Закона за електронните съобщения, в който всъщност се регламентира за първи път следенето в интернет?

- В интернет става все по-зловещо да си нормален потребител. Не само потребителите, хората трябва да са уплашени, защото случващото се с подслушването в интернет е страшно за всеки.

- След сериозния обществен натиск първоначалният вариант се промени значително. Като член на УС на "Интернет общество" доволен ли сте от приетото?

- Зависи как се гледа този закон. Принципната ни позиция беше, че не е нужно да се променя законът, тъй като и старият закон даваше възможност за извършване на определени следствени действия, под "контрола" на съдиите. Слагам думата контрол в кавички, защото всички знаем, че съдиите като правило парафират исканията на полицията, т.е. те винаги се съгласяват.

- Загубиха ли интернет потребителите част от свободата си и колко голяма е тази част всъщност?

- Интернет потребителите губят постепенно свободата си, защото цялото ни общество я губи. Да се мисли, че е възможно интернет да бъде някакъв оазис на човешките права и свободи, ще е толкова грешно, колкото и да се мисли, че той може да е място за проправителствена пропаганда. Макар че напоследък виждаме много опити в посока на последното.

- Доставчиците на интернет в България са много и от различен мащаб. Може ли да се има доверие на всички, че ще пазят добре личните данни на потребителите?

- Вижте, в една нормална държава, с нормално изградено общество, с нормални бизнес практики, каквато повечето хора искаха България да стане, нямаше дори да си помислите да зададете този въпрос. Самият факт, че ви се върти из главата, е доказателство, че ние не сме нормална държава. Как може да се има доверие на който и да е доставчик, след като виждаме как хората, които по закон трябва да пазят личните данни на гражданите, ги изкарват наяве без никакви последици? Защо да трябва да се пазят личните данни на потребителите, след като не се пазят на всички граждани? Ние си даваме ЕГН-то почти навсякъде, снимат ни личните карти, да не говорим за "тайните" знаци под формата на следи от телбод, които получаваме на талоните на леките ни автомобили, за да може следващият проверяващ да види дали сме податливи на подкуп... И на всичко това как да се има доверие на всички? То е трудно дори да се има доверие на някои, камо ли на всички.

- Този закон поставя ли доставчиците в тежка ситуация от гледна точка на това, че се налага да организират записване на трафичната информация?

- Технически - да, ще натовари бюджетите им, при това много, защото държавата ще злоупотребява с правото си и ще иска все повече и повече данни и справки.

- Твърди се, че и дума не може да става за пазене на самото съдържание на електронните писма например. Това абсолютно сигурно ли е?

- За съжаление в България нищо не е сигурно. Да, законът не предвижда разкриване на съдържанието на електронните писма. Но дали няма да има злоупотреби, никой не може да гарантира. Да не забравяме, че законът предвиждаше наказания за злоупотребилите служители, но те отпаднаха при второто четене на закона.

- Правилни ли са притесненията на потребителите, че тази информация може да се използва по предназначение, което не е описано в закона?

- Не е правилно потребителите да се притесняват. Те трябва да се плашат, защото произволът, на който ще бъдат подложени, е значително по-голям от простото използване на информация за неясни цели. Защото промените в ЗЕС отварят вратата за големи злоупотреби, а както знаем от историята на България, има ли място за злоупотреби, то ще има и злоупотреби. Не е нормално да се противодейства на организираната престъпност, но само за сметка на свободата на гражданите. Такива опити се правят непрекъснато, за да се стигне (винаги) до сериозни нарушения на гражданските права.

- Има ли начин да се противодейства и атакува този закон? Ще предприемете ли някакви мерки? Можете ли?

- Винаги има начин да се атакува един закон, но въпросът е дали нашите аргументи ще бъдат чути от например Конституционния съд. За нас е ясно, че изключенията, които са вкарани в ЗЕС, са противоконституционни. Обсъждаме в момента дали да сезираме президента, който има право да сезира КС по темата. Проблемът е, че при тоталната липса на доверие в съдебната ни система едно решение на КС никога няма да бъде прието еднозначно. Освен това в правителството има и други виждания по темата, а не само това на МВР, така че не е ясно дали вместо да изпишем вежди, няма да извадим очи. "Интернет общество - България" няма нужда да се утвърждава тепърва, за да атакува този закон само от пиар гледна точка. Ние сме отминали този етап отдавна, а и виждаме, че днес има нови субекти - вкл. и политически партии, които се опитват да "яхнат" недоволството на гражданите. За разлика от тях ние нямаме политически амбиции и това ни позволява да бъдем значително по-обективни.

- Очаквате ли този закон да предизвика някакви действия на полицията по отношение на пиратството и дали това ще засегне и крайните потребители на интернет?

- И друг път съм казвал - в България пиратство няма. Който твърди, че има, трябва да е в състояние да го докаже с факти, а не с твърдения. Защото думите "в България има 65 % пиратство" са твърдения; ако някой твърди, че са факти, тогава те са неверни. Не забравяйте, че тези твърдения се изнасят от лобистката организация "BSA" (Сдружението на издателите на бизнес софтуер). Какъв е нейният интерес? Ами много просто - да има пиратство в България. Докато "има" пиратство, ще я има и BSA. Измислили са си отлично работеща схема за далавери, която държавата не иска да разбие. Защо ли?

- Заговори се за спиране на торент тракерите, защото те печелят не само на гърба на правоносителите, но за сметка на потребителите. Ако това е така, защо досега не са били спрени?

- Поредните кьорфишеци. Не мога да разбера защо БАМП, BSA & Co си мислят, че в България всички са идиоти и не виждат какво става по света - носителите на авторските права си уреждат въпроса с големите компании. Кой е луд да си сваля незаконно нещо от интернет, след като го има законно в YouTube или в сайтовете на Мърдок например? Вижте, проблемът е много по-прост: ГДБОП си губи времето да гони било потребители, било интернет оператори. В същото време държавата ни губи възможности, каквито се дават веднъж в живота - например не можаха да използват шанса да се създаде регионален център за киберсигурност в България. ГДБОП върши чудесна работа да гони разпространяването на детска порнография или злоупотреба с кредитни карти и това трябва да им е основната работа. Киберпрестъпността е много по-сериозна, отколкото торентите. Но какво да искаме от нашите органи, след като прилагат закони, писани под диктовката на лобистки организации като BSA или, както беше преди няколко години, "защото "Майкрософт" и Министерският съвет са се разбрали така" (цитирам по памет председателя на парламентарната комисия по култура, когато обясняваше защо даден текст присъства в Закона за авторското право и сродните му права).

- Това не може да е вярно!?

- Аз лично присъствах на заседанието на комисията през 2002 или 2003 г., поканен като експерт. Това изявление беше в отговор на мое питане кой е предложил съответния текст. Забравил съм подробностите, но ако се пазят стенограмите, може да се прочете как точно е протекъл разговорът. Вижте, само от софтуера на "Майкрософт" през последните девет години посредниците източиха стотици милиони от държавата, просто няма начин да се пребори такава гигантска корупция, която - уви - все още не е разкрита. Само по времето на Костов имаше що-годе нормална норма на печалба от продажбата на софтуер на държавата, след това започнаха такива далавери със софтуера за държавната администрация, че просто нямам думи. Не знам дали си спомняте, но Ники Василев ми отговаряше с отворени писма, приказки, поеми и не помня още какво, но не и с конкретни факти. Защото е трудно да обясниш как може да купуваш компютър за 500 евро, а операционната система и офиспакетът, инсталирани на него, да струват над 1000, при положение че в магазина цените са в пъти по-ниски.

От Pressboard.info, 13 май 2010г.