За еврофондове у нас със сигурност се говори повече, отколкото във всяка друга държава от Европейския съюз. Всеки знае за милиардите евро, които Брюксел ни е отредил и с чиято помощ, според управляващите (и сегашните, и предишните), България едва ли не ще се превърне в райско кътче. Само че приказките са едно, а реалността - съвсем друго. Някъде преди месец се разбра, че от 2007 г. насам страната ни е усвоила едва 2.5% от всичките над 6 млрд. евро на ЕС. Вярно, че това е близо десет пъти повече от смайващите 0.28%, отчетени от бившия вицепремиер Меглена Плугчиева през февруари 2009-а, но като се има предвид, че времето за усвояването на тези пари изтича през 2013-а, положението не е никак розово. Наред с това не върви съвсем добре и усвояването на още десетки милиони евро по останалите европейски програми извън структурните фондове, за голяма част от които дори и не се говори.

Такъв е случаят с LIFE+, която е специализирана в екологичните нововъведения и запазване на биоразнообразието. С проекти по нея могат да кандидатстват всички публични или частни сдружения, държавни институции и неправителствени организации. Общият бюджет на програмата за периода 2007-2013 г. е 2.14 млрд. евро, които се разпределят между всички държави в общността. Конкретните суми се определят за всяка година, като бюджетът на България за 2009-а е бил близо 5.4 млн. евро. През 2008-а за нас са били предвидени 4.47 млн. евро, а година по-рано - 4.02 млн. евро. За съжаление голяма част от тези средства не са влезли в българската икономика. Досега Европейската комисия е одобрила само шест наши предложения - едно през 2007-а (когато са подадени общо 24) и пет през 2008-а (при подадени 12), финансирани с общо 4.88 млн. евро. Това не бива да ни изненадва, тъй като за разлика от оперативните програми, при LIFE+ средствата са под прякото управление на Еврокомисията. Крайното решение за избирането и финансирането на даден проект се взима с помощта на комитет, съставен от представители на всички страни членки, като националните компетентни органи имат задачата единствено да съберат всички предложения, след което да ги представят на комисията за оценка и одобряване. Несъмнено така се избягват редица корупционни схеми, известни в докладите на Брюксел като "лоши практики", заради които ни бяха спрени парите по не една и две европейски програми.

Не е за пропускане и фактът, че досега е започнало изпълнението само на три от одобрените шест договора по програмата LIFE+. Преди седмица "Макметал холдинг" и Столичната община представиха идеята си за изграждането на инсталация, която да преработва стари телевизионни и компютърни кинескопи. За реализацията й ще отидат 1.8 млн. евро, от които 500 хиляди ще са безвъзмездна помощ от ЕС. Предприятието ще се намира в Кремиковци и трябва да заработи в началото на 2011 година. "Предвидено е съоръжението да обработва между 80 и 100 монитора на час", обясни Ирина Василева, директор по развитието на дейностите с отпадъците в "Макметал". От своя страна изпълнителният директор на холдинга Филип Алексиев заяви, че компанията планира да изгради и завод за преработка на стари хладилници и извличането на фреоните от тях, като за целта също може да се ползва финансова помощ от Евросъюза.

Останалите два действащи проекта по програмата LIFE+ са на Българското дружество за защита на птиците. В средата на март еколозите представиха инициативата "Живот за бургаските езера", с общ бюджет от 1 775 006 евро, като 75% от тях са от ЕС. Партньори на организацията са община Бургас и "Черноморски солници" АД, а целта е да се осигури дългосрочно и самостоятелно опазване на езерата Вая, Мандра и Атанасовско и тяхното видово разнообразие. Паралелно с това ще се създадат и механизми за управление на защитените зони от НАТУРА 2000 - "Мандра-Пода", "Езерото Вая" и "Атанасовско езеро", които са част от втория по важност миграционен път на птиците в Европа - "Виа Понтика".

Работата по другия проект на същото дружество - "Опазване на царския орел и ловния сокол", започна още в началото на 2009-а и ще продължи до края на 2013-а. Той е за над 2 млн. евро., от които програмата LIFE+ предоставя 1.5 млн. евро. В рамките на инициативата са били монтирани специални сателитни предаватели от най-ново поколение на седем царски орела, като по този начин ще се получава изключително ценна информация за движението им и за заплахите, пред които са изправени. Благодарение на GPS-системата е установено, че през последните два месеца на миналата година три от маркираните орли са загинали вследствие на бракониерство или инциденти с електропроводи. Сега през лятото ще бъдат поставени сателитни предаватели на още седем птици.

Неприятното е, че голяма част от предвидените за 2009-а пари, изглежда, пак ще останат неоползотворени. По информация на Министерството на околната среда и водите са били подадени само четири предложения и ако съдим от резултатите през предишните години, нищо чудно нито един от тях да не получи одобрение. Окончателното решение на Европейската комисия ще стане известно до края на август. А междувременно в началото на май ще бъде открита и процедурата за кандидатстване с проекти за 2010-а. Добрата новина е, че желаещите да се включат в програмата вече ще могат да получат и безвъзмездна техническа помощ от холандски експерти за изготвянето на документите в съответствие с изискванията на Еврокомисията. Да се надяваме, че така България ще успее да усвои всичките заделени за нея средства, които за тази година, според предварителните очаквания, ще са около 6 млн. евро.

От Pressboard.info, 20 април 2010г.