от Бойко Пенчев

Тъкмо беше позатихнал шумът около показната акция на ГДБОП срещу онлайн библиотеката chitanka.info и представител на "компетентните органи" отново размаха заканително пръст срещу т.нар. интернет пиратство.

Георги Дамянов, шеф на дирекция "Авторско право" в Министерството на културата, предложи доставчиците на интернет да следят потребителите да не споделят помежду си продукти в нарушение на закона. Идея, в чието осъществяване и самият Дамянов изглежда не вярва, но въпреки това я предлага.

И Георги Дамянов, и печално известният Явор Колев от ГДБОП не спират да повтарят, че разпространението на културни продукти без съгласието на притежателя на авторските права е престъпление и че според пазарната логика "за всичко трябва да се плаща". Действията им обаче са

насочени срещу технологията, а не срещу конкретни случаи

на нарушаване на закона. Арестуван беше един сървър, но никой не разбра кой точно издател за коя книга с колко е бил ощетен и най-важното – защо издателите не са си потърсили правата в съда според Гражданския процесуален кодекс, след надлежно предоставяне на доказателства за нанесените им вреди, ами Явор Колев се катери по покривите със своите командоси, уж ловейки престъпници.

От юридическа гледна точка казусът с "читанката" се върти около това дали сайтът може да претендира, че е "общодостъпна библиотека", защото тогава Законът за авторското право му оставя вратичка да извършва дейността си.

Всъщност няма закон, който да дефинира какво е това "общодостъпна библиотека" и как се учредява, което дава основание на някои юристи да заключват, че в такъв случай общодостъпна библиотека в България не може да съществува, ерго, "Читанка" не е такава. Излиза, че ако някоя дума в даден закон не е дефинирана в друг закон, тя не означава нищо.

Правната казуистика обаче елементаризира проблема. Утре Народното събрание може да намери време да гласува Закон за общодостъпните библиотеки. Какво обаче трябва да пише в него? Да се забранят или да се разрешат сайтове като chitanka.info и бъдещите незнайно какви техни наследници? Споделянето може би вреди на притежателите на правата, но няма ли и важни обществени ползи от улесняването на свободния обмен на информация?

Авторското право не е измислено, за да служи само и единствено за защита интересите на авторите и продуцентите. То трябва да пази както тях от ограбване на труда, така и обществото от налагането на

неконтролиран монопол върху разпространението на културни продукти

Законът е баланс на интереси – и при променените от новите технологии условия този баланс трябва да бъде предефиниран.

Българските "органи" обаче са се вкопчили в сегашния Закон за авторското право като в някакъв Мойсеев скрижал и отказват да приемат реалността.

___
Цялата статия - в "Дневник"