АСЕН ГЕНОВ е роден на 3 март 1969 г. в София. По професия е технолог-декоратор в керамично-стъкларското производство. От 1992 г. досега работи активно в сферата на човешките права, защита от дискриминация, свобода и равноправие на религиите. С дейността на екологичните граждански инициативи е активно свързан от 2006 г. - оттогава подпомага каузата "Да спасим Иракли". Председател е на дружество ВЕДА - сдружение, работещо в сферата на философията, културата, науката и изкуството.

- Бяхте начело на протеста срещу промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) - защо сте толкова чувствителен към следенето в интернет и темата "Държавна сигурност"? - Тъй като съм роден през 1969 г., смело мога да твърдя, че си спомням последните 10-ина години от тоталитарния режим и спомените ми не са добри. Имаше трагични и комични ситуации като тази - милиционер да се опитва да унищожи значка със Статуята на свободата. По отношение на досиетата виждаме какво става вече 20 години - има проблеми, които произтичат от тяхното частично, непълно или тенденциозно разкриване. На порции се поднася информация, която е в една или друга посока, в зависимост от това за коя част от населението е предназначена. Затова и чувствителността ми - не само моята, а на всички хора, ангажирани с темата за ЗЕС - е изострена. Кому е нужен нов, електронен аналог на Държавна сигурност? Какъв е смисълът да откриваме сега електронни досиета и след 20 години да протестираме срещу тях? - Правителството отстъпи - от текстовете в ЗЕС отпадна директният интерфейс. Какво още не ви харесва в закона? - Интерфейсът беше най-крещящият и най-очевидният проблем. Трябва да се вгледаме в технологията и във философията на тези предложения за достъп до електронна лична информация. Бойко Борисов вече получи една плесница от Брюксел, че не желае да спазва политическата технология. Затова сега се стига и до челен сбъсък с нас. Философията на промените в ЗЕС (зам.-министър Веселин Вучков и министър Цветан Цветанов се съгласиха с това) създават притеснения за нарушаване на конституционни права на гражданите. Тези промени създават условия за "профилиране" на гражданите. Адвокат Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация" спомена на една от кръглите маси, че това не са мерки, свързани с разследвания на МВР, а по-скоро разузнавателни мерки. - Това означава, че всеки от нас може да бъде подслушван или следен по интернет и чрез мобилния си телефон? - Да, ако съответният оперативен работник реши, че сме оперативно интересни или потенциално опасни. И ще започват да ни разузнават на база нашите интернет комуникации, трафика в световната мрежа, мобилните ни телефони, ще разузнават с кого говорим, къде се намираме и т.н. - Може ли да се изнудва с такъв род информация? - Хипотетично в страна, в която съществува очевидна за медиите и обществото връзка между МВР и престъпния свят, възможността за злоупотреба с личните данни не е изключена. Тук идват и много съществени проблеми, като опазването на бизнес тайната, корпоративните интереси. Представете си близка до властта фирма, която иска да елиминира конкуренцията, с която кандидатства по една обществена поръчка например. Какво ще попречи на изтичането на подобен род информация? Може да има щети върху адвокатската тайна, личната ни тайна. Къде ще остане и лекарската тайна? - Да, но от МВР твърдят, че им трябва достъп, за да предотвратяват педофилски мрежи, отвличания и други тежки престъпления... - Този аргумент олекна заради показните акции напоследък, доколкото те са успешни. Виждаме как един от обичайните заподозрени за подобни дела влиза и излиза от ареста. Тези акции, които се афишират като много успешни, се случват при сегашния законов инструментариум, с който МВР разполага. Щом и сега могат да работят така успешно, промени в ЗЕС са излишни. Всеки специалист по информационни технологии или от компютърния бизнес може да ви каже, че данните за трафика могат да се манипулират, а мобилната телефония също се оказва недостатъчно надеждна. - В каква посока ще са манипулациите? - Такава информация може да се манипулира и от МВР, и извън него. За мобилните телефони съществува услугата "колбек", която позволява да се обадя на дадена фирма и тя да ме свърже с вас. Според разпечатките няма да съм осъществил разговор с вас. Но ще сме провели разговор. Съществува и друг вариант - да се "хакнат" данни от тези оператори и да ви бъде приписан 30-минутен разговор с дадено лице, което нито познавате, нито имате телефонния му номер. - Ако мнозинството в НС реши да гласува проекта - без интерфейс и някои корекции, за които настовате, отказвате ли се от протеста? - Проблемът не е само в интерфейса или високите санкции. Нито е в краткия срок за доставяне на тези данни. Поддържаме твърденията, че са много високи санкциите и неразумно кратки сроковете, които се искат от МВР за предоставяне на информация. По-притеснителното е, че се разширява кръгът на престъпленията, за които ще се дава достъп до такива лични данни. Тук влизат престъпления, касаещи интелектуалната собственост, или данъчните престъпления, които се третират по друг правен режим и механизми. Има и още един нерешен въпрос, на който законодателите не отговарят - какво става с вас или с мен, ако сме разследавни, но не са ни повдигнати обвинения? Всичко е законно, практически сме "чисти", но няма как да разберем, че сме били обект на наблюдение. Остава и проблемът със санкциите за неправомерно използване на подобна лична информация. Става дума за санкции до 1000 лв. за подобна злоупотреба с лични данни. Ако санкцията за операторите ще е 300 000 лв., нека толкова да бъде и за МВР. Нека МВР плати разходите на малките доставчици на интернет, които не могат да си позволят големи инвестиции, за да предоставят подобна информация. - Няма ли вариант, при който обществото да е защитено и МВР да не е с вързани ръце? Как се справя с проблема ЦРУ или ФБР? - Как работят в САЩ, е друга тема, ние сме в България. Но въпросът как да се направи добро за всички законодателство е резонен. Диалогът трябва да започне отначало. Трябва да се спазва технологията за вземане на подобни политически решения. И да се започне с дискусия, да има дебати, МВР да артикулира какво иска и тези, които са запознати с процеса, да им предложат как да се случи. А не да се действа от позицията на силата - много сме, силни сме, след като сме победили всички на изборите, ще наложим своите закони. Тази технология не е приемлива. - На протеста бяхте около 500 души - не сте ли малко? - 500 души бяхме на протеста, но на моя блог в интернет от 20 дни срещу тези промени в ЗЕС са гласували над 3 хиляди. Това са хора, 85% от които не одобряват предложените промени в закона. Ако реално се замислим кой подкрепи тези проекти, ще видим, че това са ГЕРБ и "Атака" - двойната коалиция. Всички нормални политически партии, неправителствените организации, сдруженията и гражданските иницативи са категорично против. - Били сте кандидат за депутат от партия "Зелените". Защо се ангажирате и с този проблем - като трамплин ли? - Ако говорим за политически трамплин, не е заради това. Първото, което партията "Зелените" трябва да направи, е да спечелим видима подкрепа. За нас е достатъчно, че хората ни подкрепиха на предишните избори, а колко ще станем до следващите - ще видим. Инициативата "България не е "Биг Брадър"..." беше подкрепена и от партията, която представлявам, но и от много други партии. Проблемът не е кои политически сили застават зад нашите искания по отношение следенето в интернет и чрез мобилните телефони, проблемът е защо демократични партии не подкрепиха видимо и достатъчно активно протеста ни. Това е въпросът! - Ще има ли нови протести? - Предстоят ни със сигурност действия в рамките на разрешеното от закона. По отношение на протестите виждам нещо интересно - това, което не успя да се случи в предишния парламент, се случи в сегашния. Говоря за промените в закона за митингите, събранията и манифестациите. Явно властта се скри от протестите, докато предишната не успя. Ако е необходимо, ще сезираме президента, за да наложи вето за такива промени в ЗЕС. Виждаме, че испанското председателство на ЕС има за приоритет задържането на трафичните данни. Ще направим опит да се свържем и с омбудсмана Гиньо Ганев, да говорим с него да се сезира и Конституционният съд, за да се гарантират правата и свободите на гражданите в България. Малко сме, но организирахме първия протест срещу сегашното правителство, който постигна успех още в аванс, преди законът да мине през парламента - падна интерфейсът.

Препечатано от Pressboard.info, 27 януари 2010