Контролните органи в Европа се зъбят на уебгигантите, а понякога и ги хапят. През май европейски агенции за защита на личните данни изпратиха писма до Гугъл, Майкрософт и Яху!, в които настояват за независимо доказателство, че те изпълняват обещаните промени за защита на сведенията за предишни интернет-търсения на потребителите. Освен това те призоваха Гугъл да съхранява "чувствителни" данни от търсенето само за шест месеца вместо за девет.



През април десет институции, занимаващи се със защита на личните данни, от страни като Канада, Германия и Великобритания, написаха открито писмо до Ерик Шмит, шефа на Гугъл, в което настояваха за по-добра защита на личната информация в Google Buzz, социалната мрежа на компанията. Гугъл побърза да се съгласи.



Подобни сблъсъци с регулаторите вероятно ще стават все по-чести, ограничавайки свободата на глобалните интернет-компании. Това не се дължи само на факта, че защитата на личните данни в интернет се превърна в щекотлив въпрос. По-важното е, че правилата за защита на тези данни са национални, но данните лесно и непрекъснато пресичат границите често благодарение на компании като Гугъл и Фейсбук.



Един скорошен скандал демонстрира проблема. Гугъл (случайно, както твърди) е събирал данни от незащитени Wi-Fi мрежи в домовете на хората като част от проект за заснемане на улиците по света. Няколко регулатора започнаха разследвания. Въпреки това техните реакции варираха значително, дори в рамките на Европейския съюз, където се предполага, че държавите членки съгласуват позициите си по отношение на неприкосновеността на личните онлайн данни. Някои европейски регулаторни органи наредиха на Гугъл да пази събраните данни на сигурно място, други настояха информацията, свързана с техните страни, да бъде унищожена.



Въпреки тези различия в самата Европа пропастта е много по-голяма между Стария континент и Америка, която е дом на много от големите социални мрежи и търсачки. Европейските регулатори са движени от убеждението, че защитата на личните данни е основно човешко право и че хората трябва да могат да контролират как се използват техните данни. Америка, от друга страна, има по-лежерен подход, позволявайки на гражданите да използват множество отделни закони за защита правата на потребителите в търсене на компенсации, ако почувстват, че личното им пространство е било нарушено. От компаниите, които боравят с лични данни, се очаква като цяло сами да се контролират.



Някои експерти казват, че това разделение обяснява защо фирми от Силициевата долина, които имат филиали зад граница, понякога стават мишени на европейските регулаторни органи. Джулс Полонецки от форум "Бъдеще на личното пространство" казва, че много американски фирми тепърва трябва да научат, че възхваляването на ценностите на саморегулацията в Европа вероятно ще бъде точно толкова неефективно, колкото крайнодесни политици да клеймят антидискриминационните закони в САЩ.



Трансатлантическите търкания между компании и регулатори се засилиха заради все по-настъпателното поведение на европейските регулаторни органи. Франческа Бигнейм, преподавател в юридическия факултет на университета "Джордж Вашингтон", казва, че експлозията на дигиталните технологии е направила невъзможно за регулаторите да следят отблизо всяка уеб-компания, действаща в задния им двор. Така че вместо това те разчитат предимно на публичното наказание на известни нарушители с надеждата, че това ще възпре останалите.



Но регулатори като Петер Шаар, който ръководи германската федерална агенция за защита на данните, твърдят, че пропастта е преувеличена. Някои европейски държави, посочва той, вече имат правила, които налагат на компании, загубили голямо количество потребителски данни, да уведомяват властите. Вдъхновението за тези мерки идва от Америка.



Но дори и Шаар признава, че мащабът на интернет означава, че има нужда от промени и от двете страни на Атлантика. Той намеква, че Европа може да одобри по-гъвкави регулаторни правила, ако Америка направи нужното за създаването на независим орган за защита на данните, който да действа по европейските правила. В Европа, където водещата директива за защита на данните влезе в сила още през 1995 г., преди фирми като Гугъл или Фейсбук дори да са основани, Европейската комисия преразглежда политиката си в сферата на личните данни. В Америка Конгресът също започна дебатите по нов закон в тази област, а Федералната търговска комисия обмисля промяна в правилата си.



Но дори и ако Америка и Европа сближат позициите си, интернет-фирмите все още ще трябва да се справят с други регулаторни органи. В Азия страни, които са членки на АПЕК, се опитват да разработят мрежа от регионални правила за личните данни. Държави като Австралия и Нова Зеландия отдавна имат закони в тази сфера, но много развиващи се страни тепърва трябва да изработят напълно действащи варианти на свое законодателство.



Законите за защита на личните данни са по-често срещани в Латинска Америка, където държави като Аржентина и Чили имат относително строги, подобни на европейските, режими. Мексико, което миналата година обяви защитата на личните данни за конституционно право, също върви към нов федерален закон в тази сфера. Вероятният изход е смес от европейски и американски рамкови правила, прогнозира Катица Родригес от фондация "Електронна граница".



Канада вече има някакъв хибриден режим, който може би обяснява защо комисарят й за защита на личните данни Дженифър Стодарт е толкова влиятелна на международната сцена. Тя ръководеше събирането на подписи в писмото за Google Buzz и миналата година разкритикува Гугъл за нарушаване на законите за защита на данните на Канада, което накара компанията да промени политиката си.



Стодарт твърди, че американските компании често имат проблеми по отношение на защитата на личните данни заради "преливащия им оптимизъм, че целият свят иска това, което те са постигнали в Америка". Същият оптимизъм помогна за създаването на глобални компании, които донесоха огромни ползи за потребителите, докато същевременно изправиха регулаторите пред труден избор. Натъпкването на такива фирми в някакви остарели рамки за защита на личните данни няма да е полезно нито за тях, нито за потребителите.

От Pressboard.info, 28 юни 2010